Експерти: Заливат пазара с отровни чипсове, вафли и брашно дни преди Коледа

25 % от хранителните стоки във всички български магазини съдържат генетично модифицирани култури. По-притеснителното обаче е, че хората не могат да разберат, че в тези продукти има ГМО, тъй като българското законодателство е грубо нарушено и етикетите са подвеждащи. Ако има голям етикет, сме сигурни, че никой няма да посегне към подобен продукт, коментира пред камерата на бТВ експертът от Асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова, цитира ПИК.

Най-често във вносните вафли, чипсове и царевичното брашно се съдържа ГМО над разрешените до 0,9%. Съгласно българското законодателство, 25% от опаковката на тези продукти трябва да е с надпис ГМО.

“Не съм съгласна с това изискване. Толкова крайна мярка няма никъде по света. Как си представяте на една четвърт от опаковката на една вафла да пише ГМО. Бизнес операторът трябва да фалира. Кой ще купи такава вафла!? Това подкрепя сивата икономика. По-вероятно е да се появи такава храна без никакъв надпис.”, коментира в студиото на “Тази сутрин” главният експерт на Българската агенция за безопасност на храните Любина Донкова.

“Това, че някои храни не са етикетирани, не означава, че те не се контролират. Всяка година се готви план за контрол на базата на оценката на риска, който се прави във връзка с резултати от предходни години. Единственият начин, по който може да разберете дали има ГМО, е етикетът. Агенцията по безопасност на храните обаче не разполагаме със собствена лаборатория и затова изпращаме проби в други центрове. Няма засечени положителни проби”, каза още Донкова.

Тя призна, че ГМО е открито във фуражите, но макар добитъкът да се тъпче с генетично модифицирани култури, млякото, яйцата, сиренето и месото били безопасни.

“Контролираме най-вече колбасите, заради соевите съставки, тъй като те представляват риск. Основно се модифицират царевица и соя, а в по-малка степен захарно цвекло, рапица, памук, пшеница и ориз. Европейското законодателство е много рестриктивно по отношение на ГМО. Нашите стандарти обаче не са валидни за страни като САЩ, Бразилия, Чили, Индия, Канада. Това са рискови държави, защото при тях липсват тези регулации”, подчерта експертът.