Селяните от Грозден за Маруша Желева: Отиде си както живя – като светица
Животът й мина неусетно край нас, не се оскверни от висотата на светската власт и тщестлавието, живя с нас извън всички прожектори и шума на фанфарите. Като нямаше какво да ни сготви, за да приеме всичките, които се изреждахме през нейната къща, накрая правеше хайвер от маслини и отрупваше масата с орехи. И пак за всички имаше място, пак беше хубаво и имаше за какво да си кажеш приказката. Отиде си така, както беше живяла – като светица. Миналото лято не дочакаха гроздето да узрее напълно в техните лозя и помолиха с президента Желев, ако може, да разреша гроздобера с две седмици по-рано. Бързаха да се приберат, защото Маруша трябваше да влезе в болницата. Вече не беше добре, бяха й направили първата операция, знаеше, че не е само цирозата, а ракът бе обхванал вътрешните й органи. И пак отиде на гроздобера. А после пак ни прие за вечеря, само че силите вече я напускаха и помоли, ако може, да си легне. Останахме с президента да си говорим до късно през нощта. Бяхме няколко души от селото, краят на лятото. Беше последната ни среща в Грозден. Той пак намекна, че Маруша може и да няма време да преразкаже биографията на баща й Иван Маринов през нейната призма. За този човек има толкова много исторически данни, а толкова малко е написано.
Последно
сбогом на родната къща в Грозден, където за последно президентшата приемала
гости за гроздобера в ранната есен на 2012 г.
|
Иван Маринов, в чийто гроб я положихме, е основателят на село Грозден в началото на миналия век. Той създава и оглавява земеделския кооператив и превръща това малко селце в проспериращ аграрен район. Иван Маринов е причината да имаме читалище, училище, да се прокара цялата хидротехническа и шосейна инфраструктура. Толкова е начетен и неуморен, че го викат да стане земеделски министър. Връща се обратно на село с думите, които казал на правителството: „С подписи следа в историята няма да оставя, затова ще се върна в Грозден и ще продължа да работя за моето си място”. Заслугите му за просперитета на Сунгурларския край са най-големите в историята. Никога не се е поблазнил да бъде кмет или за държавна служба. Построява най-хубавата къща срещу кметството и отглежда двете си дъщери Маруша и Веска.
Кметът на Грозден Мария Димитрова: Трябва да се напише историята за тази изключителна жена, която ни беше стожер и майка
|
„Чували сме, че Марушка била голям специалист по кинематография, но тук тя се държеше като една от нас, президентът също – ще налови риба или ще набере гъби, ще свраят ракията и ще преточат виното – животът за тях беше като нашия”. Така ще запомнят Мария Иванова Желева в родното й село Грозден малкото останали българи на нейната възраст. Такава ни я описа кметицата Мария Димитрова. Около ковчега й днес се въртяха само местните жители. Те истински страдаха за своята Маруша. Големите властници, които ухажваха президента на жълтите павета, ги нямаше. Едва, когато траурната церемония тръгна пешком за селското гробище, към Желю Желев се втурна един закъснял далечен гост – бившият министър и депутат Мирослав Севлиевски.
Опелото премина накратко и тихо у дома й, а после хората хапнаха за Бог да прости в селския ресторант. Така поискала да бъде погребана най-обичаната жена в Грозден – като една от всички жени, отраснали тук и дълбоко свързана с корена си. До последно на никого не казала колко страда за смъртта на една от дъщерите си – Йорданка. „Само веднъж я чух да обясни нещо за Данчето – беше в смисъл, че не можела да си позволи да показва мъката – дори на това нямала право, докато свърши мандатът на съпруга й като президент”, разказва кметицата.
Днес селото е от около 860 жители, 70 % от които са роми. Децата им се бяха струпали край къщата на сем.Желеви и недоумяваха защо има толкова хора. Останалите, около стотина българи на преклонна и средна възраст, поеха към гробищата, носейки десетината венци, изпратени от разни институции и партии.
Добави Коментар