„Бъдещето” на страната ни окупира чалготеките, унесено в наливно уиски и ориенталски ритми

Докато едните ги бият по протестите и спят в спални чували, защото изповядват някаква идеология, за някои разбираема, за други - не, останалите не спят, защото са заети да окупират дискотеките. Буквално.

Тъжното е, че в една дискотека в Студентски град вечер има повече студенти, отколкото по протестите за всички дни/вечери. Организират партита на различните университети, без вход и с много евтин алкохол. Какво по-приманливо за младите хора от това, придружено с чалга и полуголи кълки на девойки?

И аз съм студентка... и все по-често си мисля, че има нещо сбъркано. Сбъркано в държавата, в гражданите и най-вече в младите. Може ли т.нар. ''бъдеще'' на страната, което по някакви причини все още не е емигрирало, да не се впечатлява от случващото наоколо, там, където се предполага, че ще иска да се реализира същото това нехайно поколение? Може ли докато една малка част от студентите протестират като за хиляди, други да си ''бичат айляка'' сякаш смисълът на живота се състои в наливното уиски и ориенталските ритми ...

Не, че всеки студент трябва да излезе и да застане до колегите си ... но в случая става въпрос за нещо по-важно, по-голямо и по-опасно -  безучастността. Стотина студенти  показват гражданска позиция, а останалата част учащи във ВУЗ-ове демонстрират такава само при появата на нова песен на Азис.

Не може да претендираме, че искаме промяна, а да нямаме нито позиция,  нито алтернатива.  Ние сме едни малки, потъпкани човечета, на ръба на оцеляването... и тези, които очакваме, че ще ни спасят и изведат към светли бъднини би трябвало да са младите - с техните постъпки, правилни или грешни, няма значение, важното е да не отсъстват, а напротив, да напомнят за себе си, да напомнят, че са фактор в тази държава. Да учат, работят, търсят, намират, просто да бъдат активни граждани. Ако част от тях вложат  поне малко от енергията, с която висят от полунощ до сутринта в чалготеките, придружени от литри алкохол и кючеци, и се поинтересуват за ставащото около тях , вяроятно нещата биха били малко по-различни. А бъднините – малко по-светли.

Понякога надеждата е в малките неща. А си мисля, че промяна в България по всички ''етажи'' ще има, когато младите я пожелаят.  Обаче засега сме на принципа ''една птичка пролет не прави'', респективно - стотина души в Ректората няма как да отменят 50 хиляди, които #окупират чалготека.