Политиците сигурно са полудели?! Разцепиха дори тв екрана на две
Плаче ми се. Не, лъжа. Смее ми се! Страшно ми е смешно. Пускам събота сутрин телевизора и гледам – политиците сигурно са полудели?!
На двоен екран националните телевизии предават....митинги. Леле, телевизорът се е превърнал в машина на времето! Връща ни в изминали епохи. Виждам: на площади хора, които крещят „Под-кре-па!” или „По-бе-да!”. Станишев най-сериозно обяснява, че цел номер 1 на БСП е изпълнена – да не допускат Бойко Борисов на власт. Следва приятелска прегръдка между него и Местан в знак на закопаване на томахавките. Местан получава извинение за възродителния процес. Гледам и не вярвам, че гледам. Честно. Слогънът на този митинг е „Не на омразата”, ама Местан го крещи така истерично, че изтръпваш. Тълпи от хора, окаяно облечени, в кафяви анцузи и веейки знаменца отвръщат на призивите от трибуната. Веят се знаменцата им, хвърчат лозунгите за омразата и....да защитим демокрацията.....
А кафявите хора в кафявите си анцузи сигурно и тая вечер ще имат само домашната си ракия.
На втората половина от екрана – пак митинг. Но в Пловдив, и на ГЕРБ. Реч на Борисов. Тъга по загубеното управление. Наистина сме попаднали в машина на времето!
Станишев и Борисов говорят едновременно. Телевизиите са затруднени. Как да ги разделят? Пускат единия, спират другия. Па-те-ти-ка. Несъответна на нищо от живота ни.
Това е държава на политическите примати и техните последователи – кафявите хора.
Времето не е наше. В България времето е спряло. Лексиката на тези кухи лейки, политиците, е застинала във времето. Все едно нищо не се е случило за последните 25 години. Все едно не се е глобализирал светът. Все едно няма модерни хора. Все едно не сме влезли в Европейския Съюз. Все едно не сме излезли от селото и не сме вече в града. Все едно никой не е измислил новите технологии, които спешно трябва да изместят хората. Спешно.
Ето...по телевизора Цветанов говори в единия екран, Орешарски с червена роза в ръка се разхожда по другия. Спрете се! Срам ме е. И ме е жал.
Срам ме е, че благодарение на космополитния свят, в който живеем, тези кадри на политически примати и кафяви хора ще ги покажат по света. Ще ги излъчат в Щатите, в Англия, в Норвегия. Срам ме е. Всички ще разберат, че тук е резерватът на смъртта – умира всяка нормалност и всяка доброта.
И ме е жал за кафявите хора. Гняв някакъв ме задавя почти като се сетя къде се прибират вечер те – на тъмно, на студено, на туршия, на ракия, на 300 лева за 30 дни, на бой за жената, на крещене за децата. Жал ме е, че кръпките по панталоните на кафявите хора няма кой да ги зашие. А политическите примати са в западни костюми.
После пак ми става смешно. Циркът е забавна работа. На цирковата арена тече номерът на приматите. Те са вид, който се характеризира с липсата на думи. Приматът не обича думите, чувства се застрашен от тях. Затова, екзистенциална цел на вида „политически примат” е да унищожи думите като ги обезсмисли. Следващата стъпка от житейската стратегия на политическите примати е да объркат противника. Противникът са човеците. Приматите влизат в схватки помежду си, имитират човекоподобно поведение, за да бъдат допуснати в зоната на човешкото и после бавно, но последователно предприемат стъпки за заличаване на човеците. Внимавайте! Приматите никога не се изправят срещу други политически примати, а единствено имитират подобни взаимодействия.
Този научно популярен филм дават днес по българските национални телевизии. Този филм ражда неудържим смях. Смях на абсурда.
Разбира се, смешно ти е до време, после, както виждате, пак го удряме на тъга.....
Защото войнствените политически примати са авторите на кафявите хора.
И как да ги спрем?!
Ако ги убиеш – се превръщаш и ти в примат.
Ако не им обърнеш внимание – те ще ти отсекат главата или ще те превърнат в кафяв човек, рано или късно.
Ако се опитаме да им кажем – те от думи не разбиратат.
Ако се опитаме да ги скараме – те оцеляват на стаден принцип, спред който политическият примат закриля себеподобните си.
Ако им се смеееш?....Можеш да получиш физиологични нарушения от толкова смях.
Приматите и кафявите хора обаче са изместени от телевизора. Такава им била съдбата – покрещят, покрещят пък програмната схема ги бутне.... А след тях....по някоя телевизия, започва филм. Казва се – „Воини на доброто”. Този филм започна така – „Някога на този свят нямаше войни, нито воини”....
Колко странно! Телевизията ще се окаже най-умната от всички. С най-директното послание.
А това само по-себе си не е смешно. Страшно е.