Престъпният преход: знаково убийство в столицата след контрабандна пратка цигари, хванати в Бургас

“Подмяна” на хората, свързани с бившата ДС, които контролират основните контрабандни канали в България -това е една от версиите за убийството на един от героите на прехода – бизнесменът Тодор Толев, наричан с прякора "Бялата лисица". Той е ликвидиран с няколко куршума в главата на 16 юни 2003 година, докато отключва вратата на офиса си в центъра на София, съобщава „24 часа“. Застреляният бил сериозен играч в цигарената контрабанда и една сериозна пратка е задържана по това време на пристанище Бургас. Друга е хваната от антимафиоти в Румъния. По оперативна информация следите са водели към цигарената фабрика на Толев в Харманли. Подозренията са, че освен официалната марка “Европа”, там се произвеждат и фалшиви популярни западни цигари. Толев обаче се измъква сух и не е обвинен по тези случаи.

Той е един от много сериозните играчи на онова време, преплетен с Държавна сигурност, политиката и бизнеса. Той е съдружник с бизнесмените Славчо Христов, Гриша Ганчев и Красимир Стойчев и е близък както до митичния кръг “Монтерей”, така и до “Олимп”. Има обща фирма с действащия по това време главен секретар на МВР Бойко Борисов, бил е съдружник и с бившия правосъден министър и депутата от БСП Младен Червеняков. Списъкът от хора, с които Толев е бил в близки контакти, се допълва с митичния Филип Найденов-Фатик и изгонения от България руски олигарх Майкъл Чорни.

Основният официален бизнес на Толев са търговията с импулси чрез фирмата му “ВТТ Карго сървисиз” и производството на цигари във фабриката му в Харманли. Неофициално обаче бил “търговец на контакти”, въвел е у нас “набиването на импулси”, с което се източваше БТК, намесил се е и в сериозни контрабандни канали за цигари, контролирани от бивши офицери на Държавна сигурност.

Състоянието си Толев натрупва през 1994-1995 г., когато при едно пътуване до Израел открива златната мина на импулсните телефони. Пръв въвежда секстелефоните и игрите с добавена стойност по телефона. Големите пари идват обаче от изкуствено “набиване” на импулси, което Толев първи прилага у нас и така по оперативни данни на контраразузнаването успява да точи по няколко милиона годишно до края 1998 г.