Арабското селище край Бургас – част от Ислямска дъга, разсичаща Балканите?

Нашият екип бе в Каблешково миналата седмица, след като читатели ни сигнализираха за наличието на табели с продажба на земя, написани на арабски.

Оказа се, че селището се строи от началото на април. Девет от готовите двуетажни къщи вече са купени. Ако се вярва на думите на отговорника за строежа Николай Костадинов от Поморие, собствениците са от Кувейт. Причината да търсят тук имоти била в непоносимите жеги през лятото, затова искали да си имат в България къща за почивка няколко месеца през годината.

„Не се учудвайте, че продавачът на къщите и на земите наоколо е арабин, ако вие искате да купите имот в чужбина, нали ще се доверите на български посредник, защото с него можете да се разберете“, каза ни любезно Костадинов, който нямаше нищо против да ни разходи из бъдещото селище. По проекта, който видяхме на транспарант до кметството, трябва да има и голям басейн, но той е отпаднал, тъй като се налагало строежите да се ускорят. Костадинов твърдеше, че инвеститотър Мохамед Саид ал Абед бил скромен човек, знаел сравнително добре разговорен английски, но се смущавал от присъствието на българи. Бил тук, наоколо, но не искал да говори пред журналисти за своя бизнес. За нас беше важно да разберем дали всичко това е купувал той самият, как е успял да изкупи толкова много декари, коя фирма от Кувейт представлява, как са се озовали земите като собственост на някого, базиран в Кувейт. Защото от подобна мисия прозира добре стратегиран план.Виж заснетото видео.  От документите в кметството става ясно, че селището с новопостроените къщи се води на „Глобъл риъл естейт“ООД, регистрирана по закон у нас, но от нея няма как да се придобие представа за истинския собственик или група от собственици. Идващият от Кувейт сириец има огромен търговски обект за автомобилни технически прегледи, автомивка, кафене и офис за сделки с имоти при входа на Каблешково откъм главния за Бургас. Строени са съвсем наскоро.

Докато разговаряме с ръководителя на обекта Костадинов, който заяви, че контактува директно с Мохамед, екипът ни случайно засече тъмносин Опел-Зафира с регистрационен номер XX 77 30 върху синя табела. Разбрахме, че това е самият Мохамед, но той не пожела да разговаря с нас.

Съседите разказват, че често тук пристигат групи от чужденци – араби, които разглеждат предлаганите им имоти. Ходели и до близката джамия в Дъбник. Развеждали ги да гледат земеделските земи наоколо, които са в непосредствена близост до градчето.

Каблешково се намира на 15 км от Бургас и на 20 км от Слънчев бряг, на 5 км е морето. Оттам бързо се стига директно до автомагистрала Тракия в посока Айтос.

Доколко  имат основание да се безпокоят от НФСБ с бъдещото присъствие на арабските инвестиции, бе обосновано така от ръководството на партията: Секретната разработка на ЦРУ е стара, но наскоро е актуализирана  от турските специални служби под името "Ислямска дъга". Проектът цели да нанесе удар върху славянството и православието, като Балканите бъдат разсечени от ислямски пояс. Ето част от този антибългарски и антихристиянски сценарий, който бе подаден от лидерите на НФСБ:
"Нацията, която е създала велика световна държава (Османската), има естествено право да влияе върху процесите в региони, извън нашите граници. Имаме право на свои културен Хинтерланд, простиращ се на Балканите, Близкия изток и Кавказ. С особен приоритет е Балканският полуостров, който завладяхме преди Истанбул (Константинопол). Ето защо е нужен "Зеленият (ислямски) пояс", в който живеят наши кръвни братя. Основни звена в него са Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна и Западна (Одринска) Тракия. Всяка наша регионална стратегия, която не отчита значението на Западна Тракия, е обречена на провал. Тя трябва да се превърне във врата, която в икономическо и културно отношение отваря пътя към Балканите и Европа. Всеки, който не се съобразява с нея, посяга върху целостта на нашата стратегия в региона."
 Анкара, според ръководството на партията, организирала ислямска разузнавателна експедиция в България, членовете на която искат от нашите власти  държавата да отдели пари за заплати на имамите, за строежа на нови джамии, а на минаретата да се поставят високоговорители. Резултатите от експедицията са отразени в специален сборник "Ако Дунав можеше да говори", в който се твърди, че българите са окупирали Кърджали през 1912 г. и че населението в региона храни "чувства на признателност към османското владичество". Това е официален турски документ, в него навсякъде се използват османските названия на нашите градове и местности. След това започва инвазията с изкупуването на земите.