Цезаровото сечение не е козметична практика и не бива да се прави по желание на бременната жена

Д-р Анатолий Дуковски е създател и ръководител на един от първите частни медицински центрове у нас -  „МЕД-РАЛ“, 1995г.

Главен асистент в университетската болница „Майчин Дом“- София. Ръководител на акушеро-гинекологичната практика в частната болница „City Clinic” -София.

Автор е на над 70 научни публикации у нас и в чужбина. Автор на две монографии по ултразвукова диагностика:  „Ултразвукова диагностика в акушерството“  и  „Ултразвукова диагностика в гинекологията“.

Редовен член на ISUOG – световна асоциация по ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията от 2003г.

Сертифициран от Световната здравна организация по проблемите на инфертилитет (спонтанни аборти и високо рискови бременности)

- Д-р Дуковски,какви са най-честите гинекологични проблеми на съвременната жена?

- Най-често срещаните проблеми на съвременната жена са проблемите свързани със забременяването (проблеми на стерилитета), успешното износване на бременността (проблеми на инфертилитета- спонтанни аборти, преждевременни раждания, високо кръвно налягане по време на бременността), и проблеми свързани с раждането. Следващи по честота са проблемите свързани с тумори на женските гениталии и накрая възпалителните заболявания. Към тези основни проблеми се прибавят и такива по време на пубертетно-юношеското съзряване, климактериума и менопаузата, които са щастие като цяло са по-редки.

 -Има ли българката добра култура по отношение на това колко често трябва да посещава личния си гинеколог и какво трябва да следи в състоянието си?

- Ако кажем, че има такава култура отговорът ще бъде малко преувеличен, ако кажем, че няма рискуваме да обидим много жени, които притежават такава. Като цяло здравната култура на всеки един човек зависи от неговото образование, възпитание, социално-икономически статус, религия и бит. Като цяло може да се каже, че българската жена има задоволителна здравна култура.

- През последните 10-тина години възрастовата граница за раждане на първо дете се измести нагоре. Все повече жени отлагат майчинството за възрастта след 30 – какъв риск крие това за тях и за бъдещето бебе?

- Това наистина е така и зависи главно от желанието на съвременната българска жена да се реализира в професионален аспект. За съжаление се знае, че бременността след 35-годишна възраст например по-често се среща преекламция (високо кръвно налягане в последните месеци на бременността), преждевременно раждане, двуплодна бременност и раждането на деца с по-ниско тегло. От друга страна тази възрастова група носи по-голям риск от някои хромозомни аномалии на плода, например синдром на Даун.

- Какво трябва да знаем за генетичните дефекти? Има ли тестове по време на бременността, които да открият  малформации?

- Понастоящем тази част от акушерската практика, която се занимава с диагноза на тези дефекти се нарича антенатална диагностика на плода. Съществуват следните диагностични методи за това: ултразвукова диагностика, раннен биохимичен скрининг, стандартен биохимичен скрининг, ранна амниоцентеза. Вълнуващ прогрес в тази област от последните 2 години, представлява изследването наречено клетъчно-свободна ДНК секвениране. За разлика от амниоцентезата, то е значително по-неинвазивен метод на изследване, при който се взема кръв от бременната жена(а не околоплодна течност както при амниоцентезата), и диагностичната точност е равна на тази както при амниоцентезата, т.е. почти 100% точна диагноза.

- Колко често по време на бременността жената трябва да прави ултразвукови прегледи?

- Първият ултразвуков преглед се прави тогава, когато пациентката се обърне към лекаря с въпрос за диагноза и установяване на бременността. Вторият ултразвуков преглед трябва да бъде направен в интервала между 12-та и 14-та гестационна седмица, когато вече е завършено ембриогенезата и могат да бъдат установени рано някои аномалии на плода като например аненцефалия, дефект на предната коремна стена, дефект на гръбначния стълб. Следващият ултразвуков преглед трябва да се направи в интервала 18-та и 20-та гестационна седмица, когато трябва да бъде изследвана цялостната анатомия на плода. Днес този преглед е популярен като фетална морфология, което е абсолютно неправилно понятие, по простата причина, че с ултразвуков се определя не морфологията на плода, а неговата анатомия. От тук следва, че правилната морфология е фетална анатомия. Четвъртият ултразвуков преглед трябва да бъде направен в интервала 28-ма и 30-та гестационна седмица, като целта на този преглед е да определи дали плода има правилно нарастване до момента и въз основа на определени ехографски критерии да се заключи дали има риск от изоставане в развитието му до края на бременността. Последният, 5-ти, ултразвуков преглед трябва да бъде направен 4 седмици преди определения термин за раждане като цялата информация от ултразвуковия преглед трябва да бъде използвана за определяне на начина на предстоящото раждане.

- През последните години жените предпочитат да раждат чрез цезарово сечение. Защо жените все по-рядко раждат по естествен начин?  Какъв е вашият съвет?

- Наистина през последните 10-15 години ражданията чрез цезарово сечение силно се увеличиха. Причините за това са много - както обективно медицински (например различни усложнения на бременността), така и субективни (по желание на самата пациентка). Днес за никой не е тайна, че лекарите извършват много цезарови сечения по желание на техните пациентки - този въпрос дори е дискутиран на различни научни форуми из страната. Моето мнение е, че като всяка хирургична интервенция цезаровото сечение трябва да бъде много добре индуцирано, т.е. да има медицински аргументи за това. В противен случай акушерската наука и практика се превръща в козметична такава (т.е. по желание на пациента).

- Много болници във вътрешността на страната все още използват пълна упойка при раждане чрез цезарово сечение. Какво е вашето мнение – пълна, спинална или епидурална упойка трябва да се прилага по време на раждане?

Най-подходящата упойка при раждане чрез цезарово сечение е спиналната, за обезболяване по време на нормалното раждане е епидуралната, а пълната упойка се използва при гинекологични операции, тъй като при последната се използват различни наркотични аналгетици, те бързо преминават през плаценкологични операции, тъй като при последната се използват различни наркотични аналгетици, те бързо преминават през плацентарната бариера и могат да потитарната бариера и могат да потиснат центъра на дишане на новороденото дете.

- Все повече жени се оплакват от репродуктивни проблеми. На какво се дължи тази тенденция? Възможно ли е стресът от страха, че не може да зачене, да пречи на една жена наистина да забременее?

- Не толкова стресът от това, че жената не може да забременее, а изобщо стресът като цяло (в медицината се нарича още дистрес)  пречи на жената да забременее. Днес начинът на живот на причинява силно безпокойство, несигурност, много негативни емоции, които се отразяват на нервно-физиологичните процеси. Това има за резултат липса на овулация и невъзможност да забременее. Всъщност се счита, че от 10 до 15% от всички жени със стерилитет, причината е психогенен фактор.

- Много жени прибягват към инвитро оплождането. Има ли риск?

- Именно поради изброените по-горе причини на стрес има нарастваща честота на стерилитета. Разбира се, че има много случаи, в които научната медицина може да предложи инвитро като единствена възможност на бездетната двойка. Но трябва силно да се подчертае, че всички програми за инвитро оплождане причиняват голяма антифизиология в женския организъм (основно при стимулацията на яйчниковата функция), при което развитието на най-ранната бременност започва в условията на антифизиологично състояние. Именно това е в основата на множеството усложнения, които настъпват по-късно при тези бременности - спонтанни аборти, раждане на деца с ниско тегло, преждевременни раждания. Тези бременности трябва се определят като високо рискови. Изисква се висок професионализъм за тяхното следене и наблюдение.