Лекар-комарджия, погребан със зарче и медицински инструменти, откриха археолозите в Деултум (СНИМКИ)

Предупреждаваме медиите, които ще препишат тази публикация, че както текстът, така и снимките ни са защитени от закона за авторското право. Един софийски информационен сайт е наложил трайна практика да поставя собствения си брандиращ знак върху нашите снимки, което е грубо нарушение на закона.

От 1 март до сега не са спирали разкопките в Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“, разкрити са много важни находки. В последната седмица е открит римският некропол, който се намира южно от колонията.

„Разкрихме 6 погребения от II и III в. Една от изключително интересните находки е доктор, който е погребан с тубусите с медицинските инструменти и легенчето, в което е стривал лекарствата си. В гроба му е открито и стъклено зарче. Явно говорим за човек, който е бил хазартен тип, но е важно да се каже, че в древността на хазарта не се е гледало така, както в наши дни. Намерени са и ликити - глинени съдове, поставяни в гробовете през античността“, разказа директорът на Историческия музей в Средец Красимира Костова.  По отношение на болестите и възрастта на скелетите тепърва предстои антропологичен анализ. Интерес представлява и малък зидан гроб, който обаче е бил ограбен още в древността. В него са намерени глинени маска и краче, за които се предполага, че са части от детски играчки. Най-вероятно става въпрос за детско погребение, обясни Костова.

Масивните златни обеци с висулки са открити в гроба на жена. Възрастта й засега не е прецизирана, но се знае, че е била между 25 и 35-годишна. Антрополозите ще трябва да кажат от какво е починала.

Тази година сезонът е изключително силен за археолозите в Дебелт, тъй като се работи в различни направления. Доц. Петър Балабанов е локализирал Ранножелязно селище, което се намира в североизточните части на колонията. В тази част е открита тежест с матрица на две монети на император Антонин Пий, издадена от Сената в Рим от императорската канцелария. Това изключително рядка и интересна находка. Доц. Людмил Вагалински пък локализира Северната крепостна стена на византийския град Дебелт и трапецовидна стражева кула, която е запазена. Крепостната стена е изградена през втората половина на V в. В експозицията на античния Деултум това ще бъде невероятна находка, защото ще стои като корона на открито, каза Костова. 

Продължават проучванията и в античните терми. В момента се работи в складовите помещения, в които се е съхранявал дървеният материал за подклаждане на печките, за отопление на самите терми. В по-късен период - втората половина на V в., са локализирани два пожара с огромно керамично струпване. Открити са над 25 амфори, които са цели.

Допълнихме картината на Дебелт с информация за оживен търговски контакт, който има този град от II в. до Х в., каза Костова Важен елемент от българската история е разкритият вал на хан Крум, изграден през 812 г., заедно с вила субурбана, която се намира пред източната крепостна стена на римския град. Вилата се датира II – III в. и е унищожена с готски пожар в средата на III в., след което продължава да съществува като стопанска постройка. Вероятно сме открили и таверна, защото излезе изключително луксозна керамика, добави тя. Разкрита е водопроводна и канализационна мрежа, добри улични настилки. Тази година е открито и едно от кръстовищата на Деултум.

Колонията е стигала на юг до реката. Северът е бил проблемен, защото всички нашествия идват от тази посока. Северната стена трябва да се охранява най-добре, затова тук се изгражда масивна крепостна стена и трапецовидна кула. Разкрит е огромен пожар, който вероятно е от втората половина на VI в., с дебит около 1,5 м.

Когато идват прабългарите, тук в Дебелт се позиционира гарнизон, който в никакъв случай няма статут на град. През Х – XI в. вече има градска структура и се възстановява крепостта от VI в. Там византийският град Дебелт продължава да съществува със сигурност до края на XIII в. Тогава се образува и пясъчната коса на Мандренското езеро и корабоплаването към тези части е нарушено. След близо век тези територии попадат в Османската империя и се превръщат в село, което през XV в. срещаме като Якизли, но това е времето, когато то губи стратегическите си позиции. Няма достъп до море, но е близо до Истанбул и от тук минават пътешественици, които споменават селото. 

„В туристически план тази година имахме много добър сезон. Преобладаващата част от туристите бяха руснаци, които са много добре информирани и мотивирани да посетят обектите, германци, много българи. Имаше англичани, както и французи, които до този момент въобще не са идвали на нашия обект“, каза Костова.