Добромира полетя в небето от инвалидния стол

Ужасяващата катастрофа става преди 6 години в един прекрасен ден, когато Добромира се прибира от Сливен към село с колата на баща си. "Аз карах и катастрофирах и оттогава вече 6 години съм в инвалиден стол. Спомням си, че карах доста бързо. Опитах се да избегна дупка, колата се прекатури и право в полето. Губят ми се доста неща. Събудих се на земята, обградена от много хора", спомня си трагедията Добромира.

"Тате знам ,че обичаш колата, ще ти купя нова", били първите й думи към баща й. В болницата в Сливен установяват счупен шиен прешлен. А тя не може да си движи краката. От там я карат в Пловдив и още същата вечер и правят операция, после втора и й слагат стабилизатор на гръбначния стълб.

"Мислех, че ще е неподвижна цял живот. Когато след 6-7 месеца мръдна пръста на крака си бяхме много радостни", спомня си татко й. От там с майка си отиват на рехабилитация в сливенските минерални бани, където я вдигат на крака. "След това сама си правя упражненията. Сутрин слагат постелката и започван с упражненията", разкрива тренировките си жената. Тя два пъти в годината трябва да ходи в Павел баня, но засега успява по веднъж през НОИ. Иначе частно било много скъпо.

"Промених се след катастрофата. Сега друго мисля за живото, радва ме цветето, лястовичките. Всичко е много по важно. Трябва да изживееш нещо лошо, за да оцениш живота и хората до теб, приятелите. Имам много приятели и съм им много благодарна. Искам да се оправя. Първо заради мен, второ заради любимия човек до мен и заради приятелите. Те всеки ден идват и правят с мен разходки", разказва Добромира.

Тя се запознава с любимия си Петър по интернет и вече от 3 години и половина са заедно. Всеки уикенд той е при нея. На първата им среща Петър с нищо не показал, че я съжалява. помолил я да стане, но тя от притеснение не успяла да се изправи. "Петър Господ ни го прати", благодарна е майка й. "Влюбена съм в Петър до полуда", отсича Добромира, която вече мисли за сватба.