Пророчества вещаят: Голяма война тръгва от Сирия

Руският президент Владимир Путин предупреди в четвъртък, че едностранна военна акция на САЩ срещу Сирия ще отключи невиждан хаос в световния ред.

“Един удар ще увеличи насилието и ще роди нова вълна на тероризъм... и може да хвърли във въздуха цялата система на международното право и ред”, написа той в статия, публикувана от “Ню Йорк таймс”.

Апокалиптичната визия на президента Путин бе предшествана от откровение в друг американски вестник. Под заглавие “Някои съзират библейски апокалиптични пророчества в сирийската криза” най-масовият, но несравнимо по-лек от “Ню Йорк таймс” в. “Ю Ес Ей тудей” събра без никакъв критичен прочит произволни откъси от Стария завет, започвайки от Книгата на пророк Исаия.

“Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини”, гласи стих 1 от глава 17. “Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия”, продължава пророкът, роден в Ерусалим през VIII в. пр.Хр.

Той не оставя на мира и египтяните, за които казва, че “ще въоръжа египтяни против египтяни - и ще се бият брат против брата и приятел против приятеля, град с град, царство с царство” (Исаия, 19:2). И след като духът на Египет изнемогне, “ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел” (Исаия, 19:4).

Като съвестна медия “Ю Ес Ей тудей” бърза да балансира страховете от апокалипсис с умерено “експертно” изказване. “Пророчествата не са новост за нашата група, защото ние правим библейски сказки всеки петък вечер”, казва пастор Гари Кристофаро от протестантската деноминация Първо събрание на бог в Мелбърн, щата Флорида.

"Опитваме се да намерим баланс, като се потопим в пророчествата, а не да се влияем от тях.”

Вестникът не е споменал, че в самата Библия се изключва волното тълкуване на пророчества, и то чрез устата на Христос. “Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина”, казва той пред учениците си в глава 24 на Евангелие от Матея. В следващата 25-а глава Исус обяснява, че на хората нито е дадено, нито позволено да тълкуват пророчествата. Това той прави с притчата за десетте девици. Те чакали младоженец, но заспали и ги сварил неподготвени. “И тъй бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа”, казва Исус (Матей, 25:13).

Необоримият богословски аргумент не сразява търсачите на сензации. Те впрягат в апокалиптичните прогнози и Йоан - най-известния пророк на Новия завет: “Гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат” (Апокалипсис, 9:14). Според смелите му тълкуватели тези 4 ангела можели да бъдат Турция, Сирия, Ирак и Иран, през чиито територии преминава реката.

Сайтове в Русия, където се развива силен култ към Ванга, пък усилено експлоатират българката. Тя не посочила датата за начало на голяма война, но казала: “Скоро ли ще дойде това време? Не, няма да е скоро. Сирия още не е паднала. Сирия ще падне в краката на победителя, но той няма да ликува накрая. Само Русия ще се спаси.”

Други пък припомнят, че астрологът Павел Глоба предупредил за особено опасно войнствено съчетание на небесните тела през 2014 г.

Други руски публицисти добавят още “доводи” за идващия апокалипсис.

Андрей Девятов (о.р. полковник от ГРУ - военното разузнаване) пише в блога си за пречистваща война, описана според него от библейските пророци Даниил, Йезекиил и Йоан като “Последната битка”. Тя щяла да започне с удар срещу “Израилевите планини” от север. (Впрочем в “Ню Йорк таймс” Путин твърди, че бунтовниците в Сирия, които стоели зад химическата атака на 21 август край Дамаск, сега готвели нова - този път срещу Израел). Войната щяла да обхване целия Близък изток, Иран и Централна Азия, да продължи около година, а възстановяването от нея - 7 години. В битката между лагерите на “Южния цар” и “Северния цар” победата отивала при Саудитска Арабия, Египет и други сунити, зад които стоят САЩ. А сразените - Иран, Сирия и останалите шиити, макар и подкрепяни от Русия.

Според Девятов войната ще смени режимите в загубилите държави, а като последствие от нея от 2015 г. ще се гради нов постиндустриален световен ред. В него щяло да има няколко валутни зони, като най-голямата - на юана, обхващала Китай и страните от АСЕАН. Доларът оставал в англоезичния свят и НАФТА, еврото - римско-германска Европа, ислямският свят приемал златния динар, а католическият - иберореала. Въпреки катаклизмите Русия щяла да се преобрази и към 2027 г. да стане Царство на справедливостта - Държава на Белия цар.

Към мъглявата му теза се добавя и мистификация с изказване на Хенри Кисинджър от септември 2012 г. Журналистката Синди Адамс написа в клюкарската си колонка във в. “Ню Йорк пост” как той казал пред нея, че “до десет години Израел няма да го има”. От екипа на Кисинджър отрекоха да е правил подобно изказване.

Апокалипсис сега или просто заговор за световно 

Войната е продължение на политиката с други средства, пише германският генерал Карл фон Клаузевиц (1780-1831) в може би най-цитирания трактат по военно изкуство в историята.

И ако наистина предстои голяма война, тогава най-важното е да се разбере каква политика би могла да стои зад нея. И какви естахологически възгледи (т.е. представите за края на света или на историята) и геополитически замисъл я пораждат.

Според Денга Шахрудинович Халилов - вицепрезидент на руската неправителствена организация Академия за геополитически проблеми, основната сила, която в момента размества събитията, е световната финансова олигархия, която той нарича банкократия. Според неговата оценка, която донякъде прилича на конспиративна теория, нейната цел е изграждане на световна държава и световно правителство. Но не може да го направи при сегашния глобален политически и икономически ред.

Причината - финансовата криза на Запада е достигнала своя предел. От дълбоката кома не може да се излезе с монетарни хватки - игри с процентите за рефинансиране, финансови деривати, емисии на долари и евро. Каквото и да се направи, все е лошо. Затова е необходим радикален изход от ситуацията.

Според тях световното правителство, базирано на властта на парите, е спасение, защото през историята си светът бил изпробвал другите варианти - власт чрез груба сила, чрез жреци и старейшини.

Но преди да стане обединението под шапката на едно наднационално световно правителство, трябвало да се разрушат отслабените, но все още силни нации държави, продукт на индустриалната епоха. Като в преходния период било необходимо да предадат суверенитета си на регионални и етнически автономии и на други наднационални структури. Част от тях щели да обособят свои валути, за да спрат глобалната доминация на долара. В Европа - това е ЕС (но може би без Великобритания), в Северна Америка - НАФТА. Затова трябвало да се орежат трансатлантическите връзки, а разкритията на “Уикилийкс” и на Едуард Сноудън за тоталния шпионаж на САЩ помагали за това.

В Южна Америка се планирал съюзът на латиноамерикански държави, в арабския свят - някакъв халифат под патронажа на Саудитска Арабия.

За страните в бившия СССР се готвило обединение, но не както го иска Путин под формата на Евразийски съюз, а като Евроатлантически - но не под егидата на САЩ, а на НАТО.

Китай щял да бъде подсилен, за да стане регионален хегемон и да може да се противопоставя на сегашната суперсила САЩ. Той можел да бъде държан в шах от прекалени амбиции с мюсюлманите в Синцзян, малцинства в Тибет, богати либерали в Хонконг и Тайван.

В Централна Азия щял да бъде пуснат духът на демокрацията, като се появят нови послушни държави.

Ако шиитски Иран не се откажел от амбициите си за ядрена програма и регионална цивилизация, щял да получи перманентна война със сунитите. А тъй като Сирия била само “задният му двор”, всичко можело да започне оттам.

Дори голяма война не била някакъв особен проблем, защото, ако се стигнело до глобално клане, ООН можело да получи нови правомощия и новото световно правителство да се формира там.

Естествено всичко това била скрита част от дневния ред на финансовата олигархия. Иначе открито се пропагандирали демокрация и човешки права, като покрай тях се рушели традиционните национални, етнически и религиозни корени и морал на обществата и се сеел хаос с цел по-лесна манипулация.

Дойде ли времето за "по-добър" Близък изток? 

През 2006 г. US генералът Ралф Питърс публикува карта на “по-добрия Близък изток”. В статията си “Кървави граници: Как би изглеждал по-добрият Близък изток”, публикувана в списанието на Пентагона, той обяснява, че неговото предложение поправя “несправедливите очертания”, наложени на близкоизточните държави от европейците. Поредният кандидат за прекрояване на политическите карти не отдава голямо значение на Сирия. От нея той “анексира” северозападните райони, за да ги подари на Свободен Кюрдистан.

Амбициите му на политически шивач порастват и през 2008 г. пише, че “решимостта на Сирия да създаде ядрено оръжие имитира Иран и Северна Корея в опита им да влязат в ядрения клуб”. Затова той е твърдо за смяна на режима в Дамаск.

Увереността му нараства и през 2009 г. призовава за американско изтегляне от Афганистан, защото “се опитахме да модернизираме общество, което не иска и не може да стане съвременно”. През 2010 г. открито настоява за убийството на създателя на “Уикилийкс” Джулиан Асанж.

Колкото до европейското геополитическо инженерство, поне за Близкия изток Питърс има донякъде право.

Възможният вариант за разцепване на Сирия повтаря почти буквално съществувалите държави на друзи и алауити като подмандантни територии на Франция. Те са утвърдени от Обществото на народите през 1923 г. и съществуват де факто до 1936 г.