Не може вятърът и жегата да са виновни за дърветата-убийци, къде е кадастърът на зелените площи в Бургас?

- Да, вече измина една година. Аз съм нормален човек, следя материалите по случая и дори чувам коментари от някои хора, че тази тема вече отегчава. Но аз винаги съм казвал, че трагедията с Пейо за мен се превърна в кауза, защото една година вече безхаберието на Община Бургас продължава. За това време, единственото, което се направи е едно масово паническо изрязване на определени дървета и до тук. Ние сами сме свидетели какво става. На 19 август тази година падна дърво, премаза кола, за щастие няма засегнати хора. Жителите на кооперацията до това дърво са входирали искане още през май месец то да бъде премахнато, но резултат е нямало. В случая с Пейо от Общината посочиха като причина за инцидента лошото време и силния вятър, а сега -  жегата била виновна. На 20 август в Морската градина падна клон, за малко да удари дете и баба му. Не може да се посочват несъществени причини. Предстои сезонът на дъждовете, тогава за всички беди в града дъждът ли ще е виновен?! Беше тиражирано решението на БОС за изплащане на обезщетение на сина на Пейо. Както и очаквах, на 5 септември е внесено искане на Община Бургас за обжалване решението. Намирам го за нормално от една страна. Не е нормално обаче това, което се случва в Бургас, а то е бездействието по поддържането на зелената маса. Къде отиде широкотиражираната от кмета Николов идея за изграждане на кадастър за зелената маса? Бяха създавани комисии, възлагане на фирми за осъществяването на тази идея, но всичко свърши до време.

- Разговаряли ли сте с представители на администрацията по тези въпроси през изминалата година?

- Контакти имаме в съдебната зала. По време на съдебните заседания имаше идея да се мине към споразумение, което аз изрично отказах. Други контакти сме нямали. На тази среща беше предложено много по-голямо обезщетение от това, което е определил Бургаския окръжен съд и затова се учудвам, че те в момента обжалват. Приемам по-нормално да обжалват, ако заведем дело за пълен размер на обезщетението.

- Смятате ли да го направите?

- Да, аз категорично смятам. Първо трябва да свърши процесът сега, да мине втора инстанция и чак тогава ще мислим за второ дело.

- Как е синът на Пейо – Алекс сега, пита ли за баща си?

- Детето тръгна на градина, на 4,5 години е. Не сме го водили на гроба на баща му още. Липсва му. Говори и пита за Пейо. Понякога въпросите му са породени от това, че неговите връстници говорят за татковците си. Стремим се с жена ми и майка му да запълваме празнината.

- Знае ли истината за трагедията?

- Знае какво се е случило, че лекарите се мъчили да го спасят, че не са успели. Радва се на внимание от страна на приятелите и колегите на Пейо, за което им благодаря. Така продължава да живее духа на Пейо. Съпругата на сина ми и Алекс са вкъщи, тя работи във фирмата, в която съдружник беше Пейо. От вчера я приеха задочно обучение „Предучилищна и начална педагогика”, ходи на лекции, помагаме им. Който казва, че времето лекува болката – не му вярвайте. Детето, приятелите на Пейо, каузата, която сме приели, са нещата, които ни карат да продължаваме напред.