Маруся, която намери и върна 12 000 евро, дължи пари и мечтае за Тоскана

Браво! Гордея се с теб!” Това е един от десетките есемеси, които Маруся Русева е получила през последните дни. Този е особено ценен, защото е от големия актьор Васил Михайлов.

Маруся е младата жена, която наскоро намери 12 000 евро на улицата в Созопол и ги върна на собственика им. А познанството  не само с Васил Михайлов, но и с десетки представители на артистичния свят са свързани с работата  - от 2 г. и половина тя организира гастроли на театрални постановки.

От деня, в който Маруся намира солидната сума, са минали 10-ина дни, но емоцията от случката още не е отшумяла. Продължават да  се обаждат приятели - някои я поздравяват, други не крият учудването си от постъпката.

Самата Маруся не спира да се удивява на коментарите под публикациите за нея. Имало дори и с политически привкус: “Това момиче не може да е гласувало за триглавия крадлив змей.”

Признава, че много харесва Созопол, защото го свързва с детството си и с работата на майка си по летните заведения от типа бира-скара. Затова когато преди години трябва да помогне на приятелка, не се колебае. Така попада в джазклуба на Мишел, бившата съпруга на Евгени Димитров - Маестрото.

Приятно  е част от лятото да прекарва в любимия си град, тъй като по това време на годината театрални постановки трудно се организират.

Датата е 13 август, след няколко часа в заведението Маруся решава да се прибере до квартирата си за малка почивка преди вечерната смяна. На стълбите пред къщата вижда малък пакет.

“Наведох се, пипам го, усетих, че е нещо твърдо. Видях, че са два чорапа за маратонки, пъхнати един в друг и поставени в прозрачен джоб. Взех ги и влязох в къщата. Издърпвам чорапа и гледам - евро.

Като ги видях, отначало ми стана лошо. След това си казах: “Боже, благодаря ти”, откровена е Маруся. Тя забелязва, че към дебелата пачка има и бележка. Не брои парите, но вижда написана сумата върху банковия документ - малко над 12 400. Има и друга бележка, която показва, че собственикът си е обменил част от сумата.

Маруся излиза отново пред къщата, оглежда се, за да види има ли човек, който търси нещо загубено, но не вижда никого. Решава все пак да се приготви за работа и влиза да си вземе душ. В главата  бушуват противоречиви мисли.

“Започнах да намествам сумата, да я разпределям за неотложните си разходи. В един момент цялата се разтреперах. Казах си: “Това са много пари! Коя съм аз, че да се разпореждам с чужди спестявания?”, разкрива колебанията си жената.

По-късно признала и на собственика: “Ако бяха 500-1000 лв., нямаше да ти ги върна, щях да отида на една екскурзия за твое здраве и да те споменавам с добро.”

Днес Маруся си спомня с усмивка за това, но тогава никак не  било лесно. Излизайки от банята, разсъждава кой е по-точният ход - да отиде в полицията или да се обади в банката, откъдето е изтеглена сумата. Междувременно поглежда навън и вижда как разтревожен мъж обикаля около колата си и търси нещо.

“Стоях и го наблюдавах няколко минути - сякаш да се уверя в себе си, че е точно “моят човек”. Беше отворил всички врати на колата и на багажника, беше изкарал всичко, което е възможно”, описва картината Маруся.

По репликите, които разтревоженият мъж разменя със свой приятел, разбира, че наистина е загубил нещо ценно. Тя се приближава към него, поздравява го, пита го за името и му иска лична карта.

Той изненадано я поглежда, недоумява защо  трябват неговите документи. А отговорът на Маруся направо го сащисва. “Казах му: “За да ви върна парите, които търсите”, разказва през смях жената.

Чоно Делиев е много объркан и няколко минути не може да повярва какво се случва. Бил толкова притеснен, че Маруся му предложила да го закара в “Бърза помощ”. Следвайки точния си усет на организатор, Маруся го кара да преброи сумата, за да си спести последващи упреци.

Отговорът бил: “Моля ви, веднага си вземете 100 евро!” Мъжът се оказал квартирант в съседната къща. Живеел от години в Ирландия. Изтеглил парите с намерение да ги инвестира в недвижим имот в България.

“И аз съм губила голяма сума. Е, не толкова, но за мен беше голяма”, признава Маруся Русева. През 2006 г.  откраднали портмоне с приготвени за ремонт 1000 лв. “Знам как се почувствах тогава и можех да си представя какво изпитва той в момента”, казва жената. След като се посъвзел, човекът все пак  дал 100 евро, пожелал публично да  благодари и се обадил в полицията.

Маруся не си задава въпроса малко или много са 100 евро. Казва, че за нея това няма значение, но е обидена, че мъжът е напуснал Созопол, без да каже дори довиждане. “Макар че знае ли се, мога да получа покана за Ирландия”, шегува се лъчезарната дама.

Преди да се захване с организиране на постановки, е имала магазин, франчайз на мобилен оператор. От дете обаче обича театъра и превръща хобито си в професия.

“Обикалям из страната, гледам различни постановки и ако ми харесат, предлагам на трупите да им организирам турне”, обяснява Маруся. След това наема зала и започва да продава билети. Сцената не я е изкушавала, преценява трезво, че силата  е организацията. Има и друга весела история - още в VI клас организира новогодишно парти на класа - от покупката на елха до трапезата.

Наясно е с всички тайни при предлагане на театрални постановки. Знае как се изкупуват наведнъж билети от определени предприятия и салонът е пълен с хора без отношение към изкуството, но отишли, защото е безплатно.

Не може да скрие възмущението си, че от училища отказват да предложат на възпитаниците си постановки като “Железния светилник” затова, че работели с друга фирма.

“Имам познати, които от ученици не са ходили на театър, защото някой системно и последователно ги е мъчил да гледат нещо, което не е за тях”, категорична е Русева. Господ ме подложи на изпитание - изкуши ме с пари, истинското изкушение е да ти
предложат това, което нямаш.

Аз в момента си имам всичко, единственото, от което имам, нужда са парите”, разсъждава Маруся за случилото  се в Созопол. Признава, че в този момент парите са много важни за нея, защото дължи сума на новата продуцентска къща “Трите мечки”.

“Не ми се получиха нещата с организацията на техен спектакъл. Правихме турне, но в два от градовете залите бяха наполовина пълни. В моята работа има риск печели - риск губи. Но за 2 г. и половина, откакто работя, нито един театър не ме е оставил да покривам разликата.

При тях обаче договорът ми е различен - искат да им платя постановката, независимо дали ще ги гледат 50 или 500 човека”, разказва Русева. Тя запазва дискретност относно
дължимата сума, но не крие, че според нея това не е честно

Интерес към постановката имало, но хората се дръпнали заради цената, в Созопол билетите били 12 и 14 лв. “Никой досега не ме е оставял да доплащам, трупите са доволни, че имат честен човек, на когото могат да разчитат в Бургас”, огорчена е Маруся Русева.

Лицето  остава тъжно само за няколко секунди. След това отново се усмихва - нещо, което прави непрекъснато. Макар че се приема за здраво стъпила на земята, си има и мечта - пътуване до Тоскана.