Тюрлюгювеч на скара със сос тартар по монополистически

Лято е. Бургас е набъбнал двойно. Пука се по шевовете. Оборотът на хирепмаркетите пък е набъбнал тройно. Защото народът трябва да яде. Курортисти с тънки джобове се надяват, че ще минат по-евтино, ако напълнят колички с храна от поредния маркет, отколкото ако изсипят цялото семейство на ресторант. Сметката обаче е направена без кръчмаря. Количките се напълват догоре, цената е повече от солена, а накрая домочадието остава гладно или се тъпче с вафли за успокоение. Невероятно хитра практика има в момента във всички големи вериги, които уж са в конкуренция, но когато стане дума за печалба, се съюзяват в негласен картел. Гладните туристи и уморените домакини се скупчват пред топлите витрини, защото как да готвиш в тази жега – теория на туземците и къде да готвиш – теория на туристите. А на витрините от пиле мляко. Без пилето и без млякото, естествено, но на цената на суперделикатес.

 Една печена скумрийка, която няма как да бъде повдигната в чин скумрия, понеже е много дребна, е точно на цената на един килограм от същата риба. С тази разлика, че се продава не замразена, а печена. Порция агнешка дроб-сърма върви около три лева. Ако искаш да нахраниш семейство – даваш 12. Но вкъщи или в квартирата откриваш, че в ястието преобладават оризът и заливката. Агнешкият дроб се е изпарил някъде и се среща с честотата на късмет в коледна баница. На другия ден ядосано поръчваш пилешки хапки със сос. Те поне се виждат. Виждат се, но при опитване на ястието установяваш, че някой хитро е нарязал на парчета останалите от вчера пилешки пържоли, задушил ги е и ги е полял със сос. Съвсем видно е, че месото първо е печено. А по рецепта то за задушава. Няма логика първо да печеш, после да задушаваш, освен тарикатската – да оползотворим всичко, което не сме успели да пробутаме предния ден. Същото се случва и с пилешкото филе с ориз. Цена бомбастична, а днешното филе е бивша вчерашна, некупена заради солената цена пържола. И пак си я купуваш на същата цена, но вече с бонус ориз, който плува в олио. Още по-странно е при постните ястия. Под гръмкото название чушки, пълнени със сирене, получаваш истинска чушка, обаче с извара. Защото това, което е вътре, е всичко друго, но не и сирене. Всяка домакиня го знае от опит. Под още по-екзотичното название – миш-маш, но на по-висока цена, получаваш същата чушка, но нарязана, малко полусуров лук за разнообразие и прозрачно кръгче домат запечено върху порцията. Останалото е познатата ни вече извара, или оная каша от палмовото масло, наречена сирене. И докато сме на тема чушки, виждаме салата от печени червени чушки. Е, това вече е деликатес, че и цената за учудване е приемлива. Едва вкъщи лъсва горчивата истина. Това не са пресни печени чушки, а парени и мариновани от консерви, чиято трайност сигурно е на ръба на допустимата. И за да не стават зян, се нарязват, заливат се с малко олио, слага се чесън за вкус и ето ти лятна салата, нищо че е правена миналото лято.

Тогава някои от почиващите в пристъп на отчаяние решават сами да си сготвят. Купуват си пържоли, свински бут и наденички и запалват барбекюто. Голяма грешка! Пържолите в хипермаркетите са на двойна цена в сравнение с тези на „Карснодар“ например. Не стига това, ами и са размразявани, за да изглеждат пресни, пак замразявани, обработвани в специален разтвор, за да са свежи на щанда и на всичкото отгоре са от бабите и дядовците на прасетата. Месото е твърдо, жилаво и след изпичане става на подметка. Наденичките и колбасите след изпичане имат един и същ вкус, независимо от вида и наименованието си. Вкус на соя, трици и хиляди подправки. Вкус на безвкусие.

И накрая минаваш на мазни банички, тънки пици, ГМО царевица, докато парите, спестявани цяла година за почивка свършат и безславно се върнеш към сивото ежедневие и надеждата, че догодина ще отидеш на море и ще е много по-добре.

В цял свят уважаващите се фирми и вериги се грижи за клиентите си да не избягат и да се върнат пак. Те са готови да бракуват и най-скъпата стока, ако клиентът се намръщи. У нас обаче не им пука, та ако ще клиентът да вие от нерви и безсилие. Той няма къде да отиде и пак ще се върне. Монополистите превзеха целия град, малките магазинчета продължават да фалират, а народът се вре като стадо в поредния маркет, защото има промоция и олиото е с 20 стотинки по-евтино. А това, че покрай евтиното олио се набутва с цяла количка двойно по-скъпи стоки е просто психика на стадото. И докато се чувстваме като стадо и не се обиждаме, че сме стадо и продължаваме да се държим като тъпо и не можещо да мисли с главата си стадо, никой не може да ни помогне.