Полицай гони с личната си кола крадци от Царево до Черноморец, сочат го за пример
Старши полицаи Недко Георгиев от Охранителна полиция към РУП-Царево преследвал сам с личната си кола след работа крадци, обирали монетите от кафе-машини от морския град. Униформеният ги гонил половин час докато бъдат заловени в Черноморец. Полицаят блокирал пътя им, предупреждавал колегите си от Царево до Черноморец да предприемат заградителни мероприятия и непрекъснато давал информация за местоположението на бандити. Заради това Недко Георгиев стана топполицай на месец юли и го посочиха за пример за мераклиите да работят в системата на МВР.
Екшънът се разиграл преди седмици, когато Недко Георгиев и колегите му от крайморското управление получили сигнал за поредна кражба от кафе-машина, разбита през нощта. Собственикът й дал относително точно описание на двамата извършители и на колата, с която се придвижвали – „Фиат пунто”. Няколко часа по-късно, след приключване на полицейската смяна, старши полицай Георгиев с личния си автомобил забелязъл двамата извършители, разпознал ги и предприел преследване, като паралелно с това алармирал колегите си от Районни управления „Полиция” – Царево, Приморско и Созопол да спират съмнителния автомобил.
Близо половин час служителят на реда преследвал мъжете и давал информация за местоположението им. В Черноморец Фиатът е спрян, а извършителите на кражбата – Дилян Георгиев на 24 години и Борислав Пейков на 22 години са задържани. Спрямо тях са образувани досъдебни производства за извършени общо четири кражби от кафе-машини, като цялостното документиране на престъпната им дейност продължава.
Старши полицай Недко Георгиев бе отличен лично от зам. директора на ОДМВР – Бургас - Комисар Калоян Калоянов, който му връчи почетна грамота и го награди с «обявяване на благодарност» и индивидуална парична награда в размер на 100 лв., подчертавайки изрично че извършените от униформения служител действия са пример за младите полицаи, стартиращи работата си в системата на МВР. „Десет годишния стаж на служителя от Районно управление „Полиция” – Царево е оказал голямо влияние за постъпката му, благодарение на която са задържани поредните, престъпили закона лица. Отчитайки факта, че полицейските действия са предприети в извънработно време и то след нощна смяна, инициативата на старши полицай Георгиев е повече от ценна, тъй като това доказва че работното време на служителите на реда не се ограничава в стандартните граници от 08.00 до 17.00 ч., а полицаят е винаги на работа и следи за гарантиране спокойствието и сигурността на гражданите”, каза комисар Калоянов.
Някой да знае нещо за него ? Изровете го.
Някой да знае нещо за него ? Изровете го.
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...