Скриха ръководителите на руската група, полицията забрани на свидетели да говорят/ВИДЕО/
Ръководителите на руската група на 12-годишния Олег Николаевич, който е в кома, след като бе затрупан в пясъка на плажа в Приморско, са разпитвани от прокуратура и полиция, научи Флагман. Всички лица, имащи отношение по престоя на малките баскетболисти от Русия, днес дават показания, за да се установи дали има виновни за случая. Според очевидци момчетата са оставени на плажа, без до тях да има нито един възрастен. Това е причината да се стигне до безразсъдната игра на децата, които в продължение на час са копали дълбок тунел в земята, без никой да се впечатли от опасното им занимание.
При посещение на екип на Флагман.бг. в хотел „Спорт Палас", където е отседнала руската група, се оказа, че в този момент няма нито един ръководител. Всички са в Бургас, а децата седят заключени в стаите си и ще останат под специален режим, докато ситуацията не бъде изяснена. От персонала отказаха да говорят пред камера, тъй като имали полицейска забрана да говорят за случая.
„Дойде полиция и ни забрани да изнасяме всякаква информация, за да не пречим на разследването“, лаконична бе администраторката на „Спорт Палас“. Същото мнение споделиха и спасители, участвали в акцията по изравянето на момчето. „Нямаме право“, категоричен бе един от тях. Неофициално той разказа, че в началото изобщо не са знаели къде се намира детето. Използвали са малки лопати, за да го изровят възможно най-бързо. „Пипахме много внимателно, защото можеше да го нараним сериозно. Събраха се много хора, ровиха с ръце, а децата плачеха през цялото време. Може би беше заровен повече от 20 минути. Вече не помня“, разказа спасителят пред Флагман.бг.
Единствен с охота се съгласи да говори лекарят, оказал първа помощ на 12-годишното русначе -д-р Ангел Будаков, който е бил дежурен вчера на плажа. „Детето бе извадено в кома. Зениците му не реагираха на светлина, беше аспирирало много пясък в ноздрите и устната кухина. Като го почистихме и оказахме първа помощ, възстановихме дишане и кръвообращение, но като цяло бе в много лошо състояние“, каза д-р Будаков. Той сподели, че буквално е бил на третата минута след инцидента на мястото, отишъл с един от джетовете, използвани за атракциони на плажа. Какво още каза д-р Будаков – вижте във видеото!
В същото време стана ясно, че най-късно до утре се очаква в Бургас да пристигнат родителите на малкия Олег. В момента в ход е спешното им изваждане на визи. Според неофициална информация те обмислят да съдят туроператора, като организатор на екскурзията на детето им.
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...