Вила с парно и глинен водопровод на римски търговец откриха водолази

Eкип от 12 опитни водолази намери останки от вила на богат римски търговец с глинен водопровод и подово отопление в залива Вромос край с. Черноморец. Експедицията на НИМ започна работа на 1 юни и е продължение на сухоземната по тези места, стартирала в началото на април.

По думите на ръководителя доц. д-р Иван Христов, който е зам.-директор на НИМ, тя е и първата подводна археологическа експедиция, чрез която се провеждат планирани разкопки на антично селище. Археолозите разполагат със специални съоръжения за изсмукване на пясък от дъното на морето, три лодки и понтон.

В тази част на залива Вромос най-напред е имало тракийско селище  от втората половина на първото хилядолетие преди Христа, каза историкът. По думите му в селището в този период се заселват и гърци. "Заливът е бил сред най-спокойните на нашето Черноморие в тези времена, особено в гънката, в която работим в момента. Тук са акостирали кораби, а това е предпоставка за развитие на търговията. Миналата година точно на това място открихме част от тържище. Оттук и предположението, че селището е било доста богато за своето време", коментира историкът.

Експедицията е открила и извадила от морското дъно множество гръцки чернофирнсови съдове (киликси), фрагменти от амфори, кантароси (вид чаши с характерни извити дръжки), купи, рибни блюда. Това още веднъж потвърждава хипотезата, че в тази епоха селището е било един от поредните емпориони (тържища) на Аполония Понтика.
В първи век след Христа върху руините на това трако-гръцко селище римляните построяват вила. Една от сградите й е била снабдявана с вода чрез глинен водопровод, части от който са намерили водолазите. "Извора намираме на 100 м южно от античното селище. Предстои да се разчистят основите на зидания кладенец, чиито останки са личали на сушата допреди 50 г.", разказа още доц. д-р Христов.

Археолозите са открили на морското дъно и специален за онова време вид стенни тухли - на латински "тегула мамата". По тях е минавал топъл въздух, който е загрявал
стените  на вилата. В специално помещение е пален огън, който пък е нагрявал въздуха, обясни историкът.

Членовете на археологическата подводна експедиция са открили и кой е бил обитателят на вилата, която е имала няколко постройки. "Една от тях е била по-представителна. В нея е живял богат римски търговец на маслини и вино. Защо смятаме така? Защото на част от амфорите откриваме графити, с които се обозначава стоката, пренасяна в тях. "ЕЛЕ" на гръцки означава маслина - началната буква намираме изписана на някои от намерените амфори", обясни зам.-шефът на НИМ.

В тази част на вилата под водата археолозите са открили мраморни късове и скъпоструващи керамични съдове, повечето цели. Извадените от морето находки само за седмица работа на водолазите са много повече от намерената керамика от сухоземната експедиция на нос Акра, стартирала преди 2 месеца. За разлика от крепостта на нос Акра, която византийците организирано напуснали с кораби в VI в. след Христа, жителите на откритото подводно селище очевидно не са имали този късмет, коментира историкът. "На дъното на морето открихме освен техния домашен инвентар и човешки и животински кости", разказа той.

Според него сградите са били опожарени, а вероятно мощно земетресение е предизвикало приливна вълна, която е заляла селището. До края на експедицията в началото на юли археолозите ще се опитат да определят ролята на откритото от тях селище в цялостния икономически и културен живот на древния полис Аполония - днешния Созопол.

Ръководителят на експедицията ще бъде особено щастлив да открие името на селището, изчукано върху мраморна плоча на морското дъно.