Кандидат-студенти пишат бенефиз и изсторически

“Всички ние сме индивидуални хора, родени под различни светещи звезди”, твърди кандидат-студент в съчинението си на предварителния изпит по езикова култура в Пловдивския университет. Малцина от зрелостниците са се справили успешно с четвърта задача - съставяне на текст по темата “Или трябва да намерим път, или да си го направим”. От 1438 кандидати 16.4 на сто имат двойки, което е по-малко в сравнение с миналогодишната предварителна кампания. Шестиците обаче също са по-малко от предходната - 7 на сто, но пък има три пълни. Преобладаващата оценка е Добър, каквато са изкарали 470 души, а 427 имат Много добър. 200 младежи имат тройки.

“Дори тези, които имат слаби оценки, личи, че не са разчитали само на късмет, а са полагали усилия да се подготвят, но са били доста нехайни по отношение на правописа.

Мнозина се доверяват на начина, по който се изговаря думата, и така я изписват”, коментира гл.ас. Марияна Куршумова - председател на проверяващата комисия. Това обаче не обяснява защо в някои писмени работи се срещат бисери като “бенефиз”, а от престараване “исторически” е изписана като “изторически” и даже “изсторически”. Комисията е зачитала и двата правописни речника, за да няма ощетени. Като например и слетият, и разделният вариант на шоу програма се е считал за верен.

Въпреки липсата на архаизми в научния текст за ролята на театъра по времето на Възраждането във втора задача, кандидат-студенти изпитали трудности с тълкуването и заменили “в лоното” с “логото”, “зараждане” със “зареждане”. Вместо наречието “лека-полека”, което дори било дадено в първа задача, на младеж му хрумнал оригиналният вариант
“бавно побавно”.

Въпреки че не е характерно носителите на родния език да изпитват трудности при употребата на предлозите, в кандидатстудентските работи се срещат изразите “ в тази планета”, “от изказа се вижда”, “не прави зло за другите”. Отпечатъкът от чатенето и есемесите личи при писането на думи като “цел”, която била изписана “сел”.
На най-много бисери членовете на комисията се натъкнали при последната задача за съставяне на самостоятелен текст - “Но ако човек реши да си направи път, този път ще бъде само негов и друг няма как да му помогне”. Само отличниците дали своя теза, която след това доказали. Един от  кандидатите пък разказал притча на Хорхе Букай едва ли не като своя, защото никъде в съчинението не се казвало, че това е цитат или преразказан текст на друг автор. За негова зла участ проверителят знаел това заглавие на аржентинския писател.

Неумението да цитират е един от големите проблеми на младежите, констатира Куршумова. Зрелостниците, а и много студенти след това, не били научени, че нямат право да взимат наготово други текстове, без да се позоват на авторите им.

За разлика от матурите, където учениците трябвало да избират между вярната и грешната пунктуация, на кандидатстудентския изпит по български в ПУ те трябва сами да сложат препинателните знаци според смисъла на изречението и целия текст. Това доста затруднило някои, тъй като в българския език словоредът е свободен, а пунктуацията може да промени смисъла.