Скандалът с подслушванията не променя статуквото, твърди НЦИОМ

Докладът на прокуратурата за открити нередности в процедурите за прилагане на специалните разузнавателни средства от МВР не е се отразил съществено върху електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП. Те запазват доверието на избирателите и заедно с ДПС и “Атака“ остават четирите сигурни партии в следващия парламент, като петата позиция не е ясно на коя от по-малките формации ще се падне. Избирателната активност се прогнозира между 52 и 56 на сто.

Това показва регулярно национални проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), направено сред 1120 души в периода 19-25 април, без да е поръчвано от външни възложители. То обаче не отразява пика на скандала с подслушванията, който се разрази в петък - 26 април, и засегна и бившия премиер Бойко Борисов, хванат в аудиозапис да обсъжда с бившия земеделски министър Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов стратегии за спасяване на разследвания за корупция Найденов от правосъдието. Тримата обсъждат по крайно циничен и вулгарен и как се разпределят държавни и европейски пари през ПР-агенции и медии. В карйна сметка Кокинов подаде оставка в петък.

Резултатите от социологическото изследване сочат, че избирателите на ГЕРБ и БСП, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност, отбелязват социолозите, коментират от НЦИОМ.

В същото време данните от анкетите сочат, че от началото на кампанията ГЕРБ и БСП не укрепват ядрата от избиратели, но доскоро управляващата партия има продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Според проучването се запазва и разликата между двете партии с най-голяма подкрепа на избирателите – 5.9 процента в полза на ГЕРБ. Така ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април, хората щяха да вкарат в парламента ГЕРБ – с 23.6 на сто от гласовете, БСП – със 17.7 процента, ДПС - 6 на сто, и "Атака" – 4.9 процента. "Движение България на гражданите" с 3 процента остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, коментират социолозите.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона между 2 и 4 процента, нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент, отбелязват от НЦИОМ. Сред тези партии са обединението между ДСБ и БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция "Център-Свобода и достойнство" и изпълнената с обрати предизборна кампания може да постави всяка от тях в печеливша електорална ситуация.

 Изследванията освен това не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от вота групи от избиратели – заявяващите склонността да продадат бюлетината си и онези, които ще отидат пред урните в последния момент и ще гласуват за евентуалния победител.

Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ще бъде отчетена след края на изборния ден, ще бъде между 52 и 56%, смятат от НЦИОМ.

Най-висока готовност да гласуват към 25 април 2013 г. заявяват хората на възраст над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на малките градове. Налице е известен отлив на желаещи да гласуват в столицата и в градовете-областни центрове.

Между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи. Ако се сравни настоящия момент със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 г., е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%).

 Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.

 66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите, а 27% посочват, че изобщо не се интересуват от това. Само 6% от участвалите в проучването твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии.