Хизбул(гари)а

Причината властите в София досега да действат по-скоро предпазливо бе, че много други важни за България държави, сред които някои от влиятелните членки на Европейския съюз, отказват да последват примера на Лондон и Вашингтон. Франция, която е една от тях, защитава своите бизнес интереси. Много френски фирми развиват дейност в Ливан, много французи живеят в тази страна, която наричат Перлата на Близкия изток, дори Арабската Швейцария. И не малко ливанци, част от които привърженици на „Хизбула", пък обитават самата Франция. Ливанската групировка е много повече от обикновена партия. Тя разполага с тежко въоръжени отряди, от които се страхува дори редовната ливанска армия. Нейна собственост са десетки болници, действащи в кварталите, населени предимно с мюсюлмани. „Хизбула" притежава заводи, развива и благотворителна дейност, има свой вестник, свое радио. Една от националните телевизии в Ливан е също нейна и бълва денонощно радикален ислям. Към днешна дата тя контролира и правителството в Бейрут. „Хизбула" спечели последните избори, но не се реши да състави чисто партийно-религиозен кабинет, понеже немалък процент от ливанците са християни и това можеше да доведе до огромно напрежение в страната. Затова обяви експертно правителство с министри, които иначе изкъсо контролира. Едно от перата в бюджета на „Хизбула" са пари, постъпващи от емигранти във Франция. Всичко това са причините, поради които дори някога лидерът на организацията шейх Хасан Насрала сам да обяви публично: „Ние сме терористи", в Париж да се направят, че не са го чули. Но Франция съвсем не е пасивен страничен наблюдател, охраняващ само личните си нужди. Колчем някой в Европа се занимае по-изкъсо със странната ливанска военизирана религиозно-политико-бизнес партия, властите в Париж прилагат всякакви хватки да я бранят. Макар тези дни да е модерно да се говори, че Борисов е бил подложен на огромен натиск от Лондон и Вашингтон по отношение на „Хизбула", истината е, че такъв бе приложен от Франция, и то пред очите на всички.

Увеличаване

В края на януари в големите столици узнаха, че в София най-накрая са получили необходимите доказателства или пък съответната доза мотивация да се изправят срещу „Хизбула". Точно тогава в отчаян опит да „вразумят" българското правителство французите използваха последния си коз - заплаха от Брюксел. Знае се, че единственото плашило за премиера Борисов и министрите му е някой от Европейския съюз да им размаха пръст. В ролята на лошия чичко от Париж извадиха своя човек в ЕС Жил дьо Кершоф. В момента той е координатор на ЕС по въпросите на тероризма, но въпреки гръмкото наименование на поста му всъщност е обикновен чиновник. Без никой да го е питал, г-н Кершоф обяви на 28 януари, че ако София признае „Хизбула" за организатор на атентата, това няма да накара ЕС да я включи в списъка на терористичните организации. Преведено от бюрократичен брюкселски, посланието звучеше така:

Борисов, ако работиш срещу интересите на Франция, ще пострадаш

защото ЕС няма да застане зад теб и да ти пази гърба.

Работата е там, че българското правителство в случая няма полезен ход. То не е в позицията да си мълчи, защото разследването не е локализирано само в България. В него участват полицейски структури от няколко държави и дори да искат, в София няма как да прикрият следите към „Хизбула", ако такива изскочат. От друга страна, съобщавайки кой стои зад атентата, властите в малка България автоматично се подреждат в лагера на създаващата се коалиция за все по-вероятната бъдеща война срещу Иран. „Хизбула" само на пръв поглед изглежда ливанска организация. Практически е творение на ултрарелигиозните молли, които от 1978 година до днес управляват в Техеран и е част от стратегията им за износ на ислямска революция и за борба с Израел. Те са като скачени съдове. Появи ли се проблем с Иран, това е вече проблем и за „Хизбула", и обратно.

Но вайканията в София, че - видите ли - отношенията с Иран вече са усложнени и това ще докара нови нападения, са силно пресилени. Иран в момента е опрян о стената. Санкциите, които почти целият свят му наложи, сериозно обезсилиха икономиката му и той дори затвори кранчето за финансиране на „Хизбула". Моллите прекрасно знаят, че ако САЩ и Израел ги нападнат, това ще е краят на ислямската им революция. Затова към днешна дата управляващите в Иран предпочитат да се спотайват и са насочили усилията си в единственото спасение, което виждат пред себе си - създаване, по примера на Северна Корея, на ядрена бомба, която да играе ролята на възпиращ фактор за всеки, който би помислил да ги напада. Така че от посочването на атентатора в Сарафово с пръст няма да последва засега нищо. А при една бъдеща война срещу Иран България и без това ще участва под някаква форма, и то именно с основния обект от цялата тази история - същото това летище, без значение дали иска това или не. Така бе и при нападението над Ирак, така ще е и занапред, поне докато светът се движи в сегашната геополитическа орбита.