Регионалните медии са под силна зависимост от местната власт

Многообразието в българската медийна среда трябва да бъде по-добре защитено. Това се казва в годишен доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер"
Експерти констатираха намаляващо доверие към традиционните медии. Една от причините са нарастващите тенденции на концентрация, които в дългосрочен план водят до регрес на плурализма и на нивото на журналистика. В същото време се забелязва, че Интернет може да запълни някои пропуски в отразяването.
Според експертите вестниците, телевизията и радиото все по-трудно успяват да привлекат вниманието на българите. Забелязва се тенденция към уеднаквяване на отразяването, което отблъсква публиката, смятат експертите. Процесът засяга най-вече всекидневниците. Причината за това, според експертите, е трудната икономическа ситуация, в която се намират печатните медии и която води до покачваща се концентрация.
"България гарантира свобода и плурализъм в печата, но в медийната среда на практика няма оптимални условия за тях. Затова онлайн медиите стават все по-важни", заяви Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".
Медийният експерт доц. Орлин Спасов бе категоричен, че най-важните критики са за политическите зависимости в българските медии - обаждания по телефона от политици до главни редактори, налагане на теми табу. Регионалните медии често са под силната зависимост на местната власт, отбеляза той. Корупция се осъществява под формата на бартер, подчерта експертът. Той добави, че са ограничени възможности за провеждане на дебат в медиите.
Спасов подчерта още тенденцията за концентрация на медийната собственост в България. Когато имаме малко собственици, се създават предпоставки за олигопол, заяви експертът. В България е налице и ограничен плурализъм на собствеността на медиите, не само на тяхното съдържание, добави той.
Спасов подчерта, че се наблюдават две тенденции в българските медии. Първата е увеличаването на външния натиск за подобряването на медийната среда. В България обикновено се разчита най-вече на външна инициатива, заяви той и припомни посещението на еврокомисар Нели Крус, която се обърна със специално писмо към премиера.
Втората тенденция, според експертите, е, че гражданското общество за първи път се превърна в най-силния фактор, който оказва натиск за промяна. Спасов припомни многобройните протести, организирани в социалната мрежа, които доведоха до преосмисляне на ролята на традиционните медии.
Спасов подчерта, че почти от 2 години говорим за медийни войни. "Истинският сблъсък през 2012 г. се проведе между старите и новите медии. Това е централното събитие на 2012 г., което промени значително състоянието на медийната среда. Публиката се разпадна на две ясно обособяващи се групи – едната се информира в традиционните медии, а другата – в Интернет", каза Спасов. 68% от българите ползват Интернет. Около 2 300 000 души в България са във Фейсбук. Всичко това е и предпоставка за намаляващо доверие в традиционните медии, особено сред по-младите, заяви експертът. Забелязва се и тенденция към уеднаквяване в отразяването в традиционните медии, посочи той. Много ясно видяхме, че блоговете и социалните мрежи могат да окажат много голямо влияние, добави Спасов.