200 осъдени искат да си лежат в родината

200 осъдени българи в други страни, както и чужденци, осъдени у нас, са се прибрали в родината си, за да изтърпят присъдите си, пише в. "Труд".

Данните са за последните 5 години. Случаите, които в момента чакат съдебно решение, са 14. "Труд" поиска справката от Софийския градски съд (СГС), който се занимава с т.нар. процедура по трансфер, по повод случая с двамата българи, получили смъртни наказания за наркотрафик в Малайзия. Георги Бакалов и Иван Костов всеки момент очакват решение дали делото им ще се гледа на втора инстанция. Надеждата им е, че наказанието смърт чрез обесване ще бъде заменено с определен срок затвор и те ще бъдат върнати в България да изтърпяват наказанието си.

Всъщност единна база данни за осъдените в чужбина българи няма. Държавата на практика може и да не разбере, че неин гражданин е в чужд затвор, ако не бъде сезирана от него или от близките му.

Според Наказателно-процесуалния кодекс трансферът на чужденци, осъдени в България, както и на българи, осъдени в чужбина, се разрешава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на държавата, в която е осъденият. Трябва да има и неговото писмено съгласие. Освен ако присъдата не включва експулсиране - изгонване от страната.

След като осъденият пристигне в България, главният прокурор праща присъдата му на СГС, който я приспособява към нашето законодателство. СГС не играе ролята на горна инстанция и не може да се произнася по вината или по доказателствата. Но може да коригира наказанието, ако то не отговаря на санкциите според нашия Наказателен кодекс. Така например, ако българин е осъден на 15 години в чужбина за престъпление, което се наказва с максимум 10 години у нас, съдът ще намали наказанието му.

Ако за престъплението нашият закон не предвижда лишаване от свобода, магистратите трябва да определят санкция, която най-пълно съответства на наложената присъда. Затова има хора, които предпочитат да се приберат и да изтърпят гарантирано по-ниска присъда тук. Или просто защото у нас, макар и зад решетките, ще са по-близо до семейството си. Други пък избират да лежат в затвор, предлагащ по-добри условия в килиите.

Процедурата по трансфера трае около 2 години.

Ето на какви истории попадна "Труд", отваряйки произволно избрани съдебни определения по дела за трансфер на осъдени българи. Повечето от тях са за контрабанда на наркотици, които само се прибират, за да изтърпят тук наказанието си, определено в чужбина.

От Германия, осъден на 8 години за трафик на наркотици, е пристигнал Йордан Йорданов. Той е признат за виновен от съда в Олденбург през април 2008 г.
Друг германски съд - в Дегендорф, през 2009 г. дава 8 години и 6 месеца на Асан Асан за "непозволен внос на упойващи вещества в немалко количество, наред с помагачество при непозволена търговия с упойващи вещества".

Тодор Танчев е осъден в Мадрид на 4 години и половина за трафик на дрога в особено големи размери. Испанският съд му е наложил и глоба от 46 471 евро, която СГС приема за изпълнение.

За контрабанда на наркотици е осъден и Ахмед Топчиев в Букурещ през март 2008 г. През 2010 г. той е прехвърлен да излежи 15-годишното си наказание в България.
В Тьонсберг, Норвегия, Валентин Вълканов е осъден на 2 години затвор за контрабанда на наркотици.

На 23 юли т.г. СГС е приел за изпълнение решението на съда в Анкона, Италия, с което Цветелина Велчева е осъдена на 5 години и 4 месеца за притежание на дрога в големи размери.

В Мако, Унгария, Димитър Паскалев получава наказание от 6 години и експулсиране от страната за контрабанда на наркотици.

Николай Кънчев е осъден на 15 декември 2011 г. в Мадрид. За контрабанда на наркотици му е определено наказание от 6 години и 1 ден и глоба от 102 729 евро, приета за изпълнение от СГС. В Испания Кънчев е наказан и с лишаване от право да гласува по време на присъдата. Тази част от наказанието не е приета от българския съд.
В данните на СГС има и информация за присъда от 6 години и 8 месеца, наложена на друг българин в Мадрид, чието име не е написано в справката. Наложена му е и глоба в размер на 1 252 631 евро.

През юни 2009 г. Иван Бекяров е осъден в Марсилия, Франция, за сводничество. Той се прибира в България със 7-годишна присъда. Тъй като и тук наказанието е от 3 до 10 години, присъдата на Бекяров остава същата.

Не така стоят нещата с Хаяати Емин, на когото съдът в Осиек, Хърватия, определя 20 години затвор през 2007 г. за притежание на голямо количество дрога. За това престъпление обаче българският НК предвижда от 3 до 12 години. През 2010 г., когато Емин е върнат в България, СГС редуцира наказанието на 12 години. По същата причина е намалено наказанието и на Иван Мирчев. През 2009 г. той е осъден в Мурсия, Испания, на 4 години и 6 месеца за нанасяне на телесни повреди. Неговото деяние съответства на лека телесна повреда по българския закон, която се наказва с до 2 години затвор.

Затова и СГС редуцира наказанието му до максимума - 2 години.