Димитър Николов с план за спасението на Странджа
Свободна икономическа зона „Странджа“ със специален данъчен и митнически режим, облекчения за инвеститорите и възможност за безмитна търговия предлага кметът на Бургас Димитър Николов. Идеята му е пограничните общини, начело с Малко Търново, да получат икономически предимства, които да привлекат малки семейни предприятия, да съживят търговията и да спрат обезлюдяването на странджанските села. Николов представи концепцията си с видеообръщение в социалната мрежа. Той е готов лично да участва в разработването и реализирането ѝ.
„За никого от Бургас не е тайна, че Странджа загива. Влизаме в странджанските села и виждаме как се смаляват като население и сграден фонд. Все повече са срутените къщи. За мен един такъв граничен район не е въпрос само за опазване на държавната граница, но и за хората, общността, икономиката в този район. В следващите години само ще констатираме печална статистика с отрицателен знак, изчезнали села, които постепенно природата е завзела, както и лоша инфраструктура, защото като ги няма хората, и тя запустява. Като няма данъци, липсват и приходи в местната хазна. Проблемът е осезаем в Малко Търново“, посочва бургаският кмет.
Предложението му предвижда специалната икономическа зона да обхване не само община Малко Търново, но и съседни общини със сходни демографски проблеми. В тази територия местните предприемачи и търговци да работят при преференциални условия, включително с възможност за безмитна търговия при изрично определени правила и контрол.
Николов смята, че подобен режим ще създаде икономически интерес към покупката и възстановяването на изоставените къщи, както и към разкриването на малки семейни предприятия. Той вижда възможност и за възстановяване на стари обществени сгради, училища и детски градини, които днес пустеят в обезлюдяващите се населени места.
„Може да се направи много, но са нужни работа, конкретни решения, лобиране от местни политици, народни представители и т.н. Моето предложение е да спрем този процес на упадък - икономически и демографски, да се обособи една погранична зона, наречена Странджа. Тя да е с преференции в митническия и в данъчния режим. Свободна икономическа зона „Странджа“ може освен Малко Търново да включва и съседни общини, които боледуват от синдрома на обезлюдяването и липсата на перспектива. Такива има в Италия и дори в Швейцария. Може да се ползва опитът им“, обяснява той.
Данните за населението показват защо бургаският кмет поставя именно този район в центъра на предложението си. Според статистиката за 2025 г. в община Малко Търново живеят едва 0,6% от жителите на Бургаска област. В някои странджански села постоянното население вече се брои на пръсти. Съществуващите жилища постепенно се рушат, а липсата на работа и услуги отказва наследниците на старите им собственици да се завърнат.
Кое е единственото село без жители в област Бургас и колко хора живеят в Малкотърновско
Проблемът има дълга история. Още през 2014 г. кметът на Малко Търново Илиян Янчев настоя пред европейските институции за специални мерки срещу обезлюдяването на Странджа. Тогава той посочи, че условията за кандидатстване по определени програми изключват най-малките населени места именно заради недостатъчния им брой жители.
Илиян Янчев: Предложих в Брюксел мерки срещу най-тежкия ни проблем - обезлюдяването на Странджа
България вече има исторически опит с предоставянето на икономически стимули за заселване в този район. През 80-те години държавната програма „Странджа - Сакар“ насърчава преместването на семейства към пограничните общини чрез жилищно строителство, финансови стимули и разкриване на работни места. В Малко Търново тогава са построени жилищни блокове, къщи и обществени обекти, а населението временно нараства.
„Странджа - Сакар“ 2.0: Държавата пак плаща на хората да се преселват
Димитър Николов предлага различен подход. Вместо да се разчита единствено на финансово подпомагане на заселниците, той иска да се създадат постоянни икономически стимули за хората, които живеят, търгуват и инвестират в региона.
„Ако се въведат тези преференции, ще започне постепенно да се връща животът, ще се отворят перспективи за малки семейни бизнеси. Оптимизъм ми дава това, че по време на COVID пандемията много хора напуснаха големите градове и столицата. Заселвайки се в такива райони, те откриха по някакъв начин свободата, красотата“, казва кметът.
Особено място в концепцията му заема туризмът. Странджа разполага с природни забележителности, традиционни села, културно наследство и възможности за селски и екологичен туризъм. Николов смята, че специалният режим ще насърчи развитието на къщи за гости, местни производства, малки магазини и туристически услуги.
Бургаският кмет отчита и риска икономическата активност да създаде натиск върху природата. Според него защитеният статут на голяма част от планината е гаранция срещу безконтролно строителство. Природен парк „Странджа“ действително налага ограничения за редица дейности, но конкретните инвестиционни проекти ще трябва да се съобразяват с приложимите устройствени планове и природозащитното законодателство.
Реализирането на идеята ще изисква намесата на държавата. Свободните митнически зони са регламентирани в европейското законодателство, но създаването им не означава автоматично освобождаване от данъци за всички търговци и жители. България е част от общата митническа територия на Европейския съюз, затова предложените облекчения ще трябва да бъдат съобразени с европейските правила за мита, ДДС, акцизи и държавна помощ.
Николов настоява първата стъпка да бъде създаването на междуведомствена работна група с участието на компетентните държавни институции. Тя трябва да проучи европейските модели, да определи териториалния обхват на бъдещата зона и да предложи законодателен механизъм за въвеждане на специалните условия. Кметът допуска и създаването на национална програма, която да финансира икономически дейности в пограничните общини.
„Села, които са кипели от живот, днес са с жители, които се броят на пръсти. Последните им обитатели искат да останат, за да си умрат в родните къщи. Наследниците им няма да се върнат, ако липсват правила, нови стимули, преференции, строг контрол от страна на институциите“, предупреждава Николов.
Кметът завършва обръщението си с личен ангажимент към инициативата. Той заявява, че Бургас е исторически и емоционално свързан със Странджа и че е готов да предостави опита и експертния капацитет на ръководения от него екип за разработването на предложението.