Тихият герой на АМ „Тракия“! Докато едни пушеха, медицинска сестра от Бургас спасяваше над 50 ранени

Докато едни пушели цигари и наблюдавали ужаса на автомагистрала „Тракия“, една жена обикаляла между смачканите автомобили, отваряла врати, търсела аптечки и превързвала окървавени хора. Тя не чакала някой да ѝ нареди да помага, нито се отдръпнала пред гледката на загиналите и тежко ранените. Името ѝ е Теодора Кирилова, медицинска сестра в Клиниката по гастроентерология на болница „Сърце и Мозък“ в Бургас. На 10 ноември тя попаднала сред десетките автомобили, сблъскали се в непрогледната мъгла край пътен възел „Зимница“. Според очевидци тя е успяла да окаже първа помощ на повече от 50 души, преди на мястото да пристигнат достатъчно спасителни екипи.

Пет дни след катастрофата, отнела вече 13 човешки живота, историята на Теодора заслужава да бъде разказана отделно от черната статистика. Защото сред всички въпроси за състоянието на пътя, мъглата, скоростта и отговорността на институциите остана на заден план човекът, който в първите минути направил най-важното: започнал да помага на ранените.

В 7 часа сутринта пътувала към работа. Минути по-късно започнала да спасява хора

Теодора пътувала от Ямбол към Бургас, когато пред нея се появила гъстата мъгла. Видяла човек, който тичал по магистралата и предупреждавал приближаващите водачи да спрат. Отбила автомобила си в аварийната лента. Пред очите ѝ вече имало катастрофирали коли и камиони, ранени хора по асфалта и викове, идващи от смачканите купета.

„Спомням си ясно случилото се и картината, която се откри пред мен, когато попаднах в катастрофата. Намирах се в края на участъка с ударените автомобили. Видях мъглата и струпаните вече коли. Успях да помогна на доста хора“, разказа медицинската сестра.

В този момент Теодора не разполагала с оборудването на спешен медицински екип. Имала единствено знанията си, опита си и аптечката от собствената си кола. Когато превързочните материали започнали да не достигат, тя потърсила други в разбитите автомобили.

„Чувах викове, виждаха се катастрофирали коли, камиони. Извадих аптечката и започнах да помагам. Това направих в първия момент“, разказва Кирилова.

„Пушеха си цигарите встрани и гледаха“

В разказа на Теодора има подробност, която трудно се забравя. Докато ранените молели за помощ, част от хората, останали невредими, стояли настрани. Медицинската сестра ги призовавала поне да подадат аптечка, за да има с какво да превърже пострадалите. По думите ѝ невинаги получавала съдействие дори за това.

„Изключително лошо впечатление прави, че тези, които са добре, не помагат. Пушат си цигарите встрани и гледат. Дори някой да ги моли за помощ, дори да подадат аптечката, за да има марличка, с която да превържем болните. Нямаше такова нещо. Наложи се да отварям коли, да вадя аптечки сама оттам, за да има с какво да превържа хората“, споделя тя. Това е и най-тежкият контраст в историята. От едната страна са хората, които чакат спасителите, и онези, които наблюдават. От другата е медицинска сестра, която сама търси необходимите материали и преминава от автомобил на автомобил. Не всички очевидци останали безучастни. Други шофьори също рискували, за да извадят пострадали или да спрат приближаващите коли. Но Теодора разказва за онези, от които поискала най-елементарна помощ и не я получила.

Над 50 души получили помощ от една медицинска сестра

Кирилова продължила да се придвижва между катастрофиралите автомобили, да обработва рани и да проверява къде има хора в съзнание, които се нуждаят от медицинска намеса. Опитвала се да достигне и до затиснатите в купетата. На някои места разрушенията били толкова тежки, че без специализирана техника освобождаването на пострадалите било невъзможно.

„Започнах да превързвам пострадали, придвижвах се между катастрофиралите автомобили, за да търся други хора, които имат нужда от помощ. Не знам, може би на над 50-60 човека помогнах“, разказва тя.

„Наложи се в един момент да отварям катастрофиралите коли и да вадя оттам пострадали“, допълва Теодора.

Сред най-тежките моменти било усещането за собственото ѝ безсилие пред хора, заклещени под автомобили и камиони. Чувала виковете им, но нямала физическата възможност сама да ги освободи. В един момент гласовете започнали да заглъхват.

„Имаше хора, които са затиснати и викаха за помощ, но понеже аз сама не мога да ги извадя, си останаха така вътре и доста от тях загинаха, за съжаление. Моите съболезнования. Те в един момент просто спряха да се чуват“, разказва медицинската сестра.

Хора, успели да излязат от катастрофиралите автомобили, я насочвали към други ранени. Молели я да провери жена в едно купе, мъж в друго, семейство с травми, човек с кървяща рана. Тя продължавала да се движи между тях, докато чакали линейките.

Търсила допълнителни екипи, защото ранените били навсякъде

В един момент Теодора се върнала при автомобила си, за да потърси съдействие. Тя се обадила на д-р Азис, директор на болници Сърце и мозък с настояване да бъдат изпратени още медицински екипи. Медицинската сестра разказва, че по това време хора продължавали да викат за помощ изпод катастрофиралите автомобили. Тя посочва, че първите спасителни служби пристигнали приблизително 40 минути след началото на действията ѝ.  През този период Теодора нямала възможност да преброи точно на колко души е помогнала. Нямала и време да научава имената им. Единствената ѝ задача била да стигне до следващия пострадал.

Разказите на оцелелите показват, че сред участниците в катастрофата е имало и други хора, които действали в първите минути. Бургазлията Теодор Тодоров например успял да счупи с крик прозореца на катастрофирал камион и да извади шофьора от кабината. След това намерил тас от автомобилна гума и започнал да предупреждава приближаващите водачи, като размахвал таса и светел с телефона си. Друг шофьор, Тодор Пенев, също се опитвал да спира автомобилите в насрещното платно, за да предотврати нови удари. Двамата са сред хората, които показали, че в първите минути след подобна катастрофа действията на очевидците имат огромно значение.