Смъртоносни капани на „Тракия“? Експерт посочи опасните отбивки

Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ от 10 ноември отново постави въпроса, който обикновено си задаваме след поредната трагедия – колко безопасна всъщност е магистралата, по която всеки ден пътуват хиляди автомобили?

Докато причините за мащабния инцидент все още се изясняват, репортаж на bTV показва, че по една от най-натоварените пътни артерии в България продължават да съществуват опасности, които нямат нищо общо с поведението на шофьорите. Липсваща маркировка, рискови отбивки, спорно поставени ограничения и недостатъчна информация за водачите са част от проблемите, показани в предаването „Тази събота“.

Магистрала без маркировка – при мъгла шофьорите разчитат на мантинелите

На един от проверените участъци на АМ „Тракия“ пътната маркировка липсва. При ясно време това може да изглежда като неудобство, но при гъста мъгла или силен дъжд ситуацията става значително по-опасна.Водачите практически трябва да се ориентират по светлоотразителите на мантинелите, при условие че те са достатъчно чисти и видими.

Председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България Красимир Георгиев обръща внимание, че шофьорите, които познават маршрута, могат да предвидят някои от рисковете. За хората, които преминават оттам за първи път, обаче липсата на ясна сигнализация е сериозен проблем. Именно затова съществуват пътните знаци – да предупреждават за опасностите навреме, а не да оставят водачите сами да ги откриват.

Опасни отбивки към бензиностанции и паркинги

Друг проблем, който експертът посочва, е организацията на достъпа до крайпътните обекти. На определени места автомобилите трябва да напускат магистралата чрез рязко отклоняване, вместо да разполагат с достатъчно дълга лента, в която постепенно да намалят скоростта си. Според Георгиев подобно решение създава предпоставки за опасни ситуации, особено когато автомобилите се движат със 120–140 км/ч. При тези скорости всяко внезапно намаляване, колебание или неправилна маневра може да предизвика верижна реакция. Експертът поставя и въпроса кой е одобрил подобна организация на достъпа до бензиностанции, ресторанти и паркинги.

Секунда разсейване означава десетки метри без контрол

При скорост от 140 км/ч автомобилът изминава близо 39 метра за една секунда. Две секунди разсейване означават почти 78 метра, през които водачът не следи пълноценно пътната обстановка. Ако към това се прибавят липсваща маркировка, намалена видимост или неочаквана маневра на друг автомобил, възможността за навременна реакция рязко намалява. Точно затова добрата пътна инфраструктура не е просто въпрос на удобство. Тя трябва да дава на шофьора достатъчно време да разбере какво предстои и да реагира безопасно.

Нов асфалт, но ограничение от 100 км/ч

Проверката установява и друг любопитен случай – на обновен участък от „Тракия“ в посока Бургас максимално разрешената скорост е 100 км/ч. От Агенция „Пътна инфраструктура“ обясняват, че между 33-тия и 39-ия километър продължава да действа временна организация на движението, тъй като ремонтът е със срок до 1 октомври 2027 г. По информация на агенцията в отсечката е положена временна маркировка, а ограничението е въведено с цел безопасност.

Случаят обаче показва колко важно е ограниченията да бъдат ясно обяснени и последователно прилагани. Когато водачите не разбират защо на един участък трябва да намалят скоростта, съществува риск да започнат да подценяват и знаците, които предупреждават за реална опасност.

Кой носи отговорност за опасните участъци?

Красимир Георгиев поставя и по-големия въпрос – кой контролира качеството на пътната сигнализация и кой отговаря, когато тя е недостатъчна или неправилно поставена? По думите му множеството институции, ангажирани с пътната безопасност, водят до размиване на отговорността. Правителството вече обяви намерение за създаване на единна структура за пътна безопасност, която се очаква да заработи до края на 2027 г. Според експерта обаче създаването на още една администрация само по себе си не гарантира решение.