Русия иска нов ред в Европа: Какво означава това за България?

В Абу Даби вече не се преговаря единствено за прекратяване на войната в Украйна. На масата е поставен въпрос, който засяга пряко България, Румъния, Полша, балтийските държави и всички останали страни от източния фланг на НАТО. Русия иска преразглеждане на европейската система за сигурност, изградена след Студената война. Украйна настоява за гаранции, подкрепени с финансиране за 800-хилядна армия в продължение на поне десет години. А Съединените щати говорят за нов модел на отношения между Москва, Киев и европейските столици, който трябва да предотврати бъдещи войни.

Зад дипломатическите формулировки стои фундаментален спор: кой ще определя правилата за сигурност в Европа и ще запазят ли държавите от Източна Европа сегашните си гаранции за защита? Този въпрос придобива особена актуалност и за България, защото страната ни влезе в НАТО през 2004 г. – седем години след датата, към която Москва искаше да върне разполагането на съюзническите сили и военната инфраструктура.

Според информация на френската агенция AFP руски източник, запознат с преговорите в Обединените арабски емирства, е заявил, че уреждането на войната е само една част от дневния ред. Основната цел на Москва била да бъде преразгледана системата за сигурност на целия европейски континент. Това не е официално обявено споразумение, нито доказателство, че останалите участници са приели руските искания. Но показва какво се опитва да постигне Кремъл чрез възобновения дипломатически диалог.

Защо Москва изпрати Сергей Рябков в Абу Даби

Едно от най-показателните решения на руската страна е включването на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков в делегацията, водена от президентския съветник Владимир Медински. Рябков отговаря за отношенията със Съединените щати и контрола над въоръженията. Той беше сред дипломатите, които в края на 2021 г. представиха на Вашингтон и НАТО руските предложения за радикална промяна на европейската сигурност.

Сред тях беше искането съюзническите войски и оръжейни системи, разположени в държави, присъединили се към НАТО след 1997 г., да бъдат ограничени или изтеглени според предлаганите от Москва условия. Русия настояваше и за ограничения върху бъдещото разширяване на Алианса. Западните държави не приеха тези предложения, защото те биха ограничили правото на съюзниците сами да определят отбранителните си договорености.

Сега, близо пет години по-късно, Рябков отново участва в разговори за европейската сигурност. Това е основание да се разглежда възможността Москва да се опита да върне старите си предложения на масата. Самото му участие обаче не доказва, че е внесено ново официално искане за изтегляне на конкретни сили от България или други държави.

На 9 ноември, непосредствено преди началото на преговорите, руският дипломат обяви, че досегашната архитектура на сигурността в Европа е разрушена и не подлежи на възстановяване. Според неговата позиция бъдещата стабилност трябва да отчита интересите на Русия и нейните съюзници в по-широк евразийски формат. Това очертава стремежа на Москва да получи по-голяма роля при определянето на правилата за сигурност на континента.

България и големият въпрос за източния фланг на НАТО

За България спорът далеч не е абстрактен. Страната ни е член на НАТО от 2004 г. и участва в общата система за колективна отбрана на Алианса. На българска територия има съюзническо военно присъствие и инфраструктура, свързани със защитата на източния фланг. Ако бъде поставено искане за връщане към ограниченията, предлагани от Русия през 2021 г., то би засегнало начина, по който НАТО организира отбраната на своите източноевропейски членове.

Важно е разграничението между членството в НАТО и разполагането на съюзнически сили. Искането на Москва от 2021 г. не означаваше автоматично напускане на Алианса от страна на България. То целеше ограничения върху военното присъствие и определени отбранителни дейности в държави от Източна Европа. Ефектът би бил съществен, защото колективната защита зависи не само от договорните ангажименти, но и от способността на съюзниците да реагират при заплаха.

Именно тук възниква един от най-важните въпроси към българските институции: каква позиция ще защитава София, ако бъде предложена нова европейска договореност, която включва ограничения върху съюзническото военно присъствие? Към момента няма обявено споразумение, което да предвижда подобна промяна. Самият факт, че темата отново влиза в дипломатическия дневен ред, е достатъчен повод за публичен дебат.

Украйна иска 800-хилядна армия, която да не остане без средства след войната

Докато Москва поставя въпроса за ограничения върху западното военно присъствие, Киев настоява за обратното – достатъчно силна украинска армия, която да предотврати ново руско нападение. Според AFP, която се позовава на високопоставен украински източник, Украйна иска международно финансиране за поддържането на въоръжени сили от 800 хиляди военнослужещи в продължение на най-малко десет години след края на войната.

Това е една от най-съществените разлики между позициите на двете страни. За Москва новата система за сигурност трябва да отчита нейните искания към НАТО и Запада. За Киев мирът няма стойност, ако след няколко години страната отново се окаже беззащитна пред военно нападение. Затова украинското предложение предвижда не само политически обещания, а дългосрочна финансова основа за армия с голям личен състав.

Засега не е оповестена точна стойност на исканото финансиране. Не са посочени и окончателно договорени дялове между САЩ и европейските партньори. Поддържането на такава армия би означавало значителни разходи за заплати, подготовка, техника, боеприпаси, противовъздушна отбрана и логистика. Това поставя още един въпрос пред Европейския съюз: как ще бъде разпределена финансовата тежест на следвоенната сигурност в Украйна?

За България темата има и бюджетно измерение. Страната ни участва в общите решения на ЕС и НАТО, а всяко бъдещо споразумение за мащабна многогодишна подкрепа ще изисква политическа и финансова оценка. На този етап обаче не е обявен конкретен ангажимент на България към предложената 800-хилядна украинска армия.

САЩ искат нова рамка, Европа се страхува от „Ялта 2.0“

Американският подход също променя характера на преговорите. Представителят на президента Доналд Тръмп Джаред Къшнър заяви, че Вашингтон се стреми към нова рамка на отношенията в областта на сигурността между Украйна, Русия и Европа. Според него целта е мирът да бъде устойчив в продължение на десетилетия, а не просто да се постигне временно прекратяване на военните действия.

Тази позиция отваря възможност за разговори по теми, които преди бяха разглеждани отделно от конкретните преговори за украинската война. Сред тях са разполагането на военни сили, механизмите за предотвратяване на бъдещи конфликти, гаранциите за сигурност и отношенията между НАТО и Русия.

Част от европейските правителства обаче се опасяват от сценарий, при който Вашингтон и Москва ще договарят правила, засягащи държавите от Европа, без те да имат равноправно участие. Президентът на Украйна Володимир Зеленски предупреди за опасността от „Ялта 2.0“ – препратка към следвоенните договорености между великите сили през 1945 г., които са останали символ на разделението на континента на сфери на влияние.

Европейски представители настояват, че промените в системата за сигурност не трябва да бъдат договаряни за сметка на суверенитета на отделните държави. Киев също поставя като непосредствен приоритет прекратяването на огъня и получаването на надеждни гаранции срещу бъдеща агресия. Затова участниците все още са далеч от съгласие как точно трябва да изглежда бъдещата европейска система.

Какво действително постигнаха преговорите

Срещите в Абу Даби започнаха на 10 ноември с участието на делегации на Русия, Украйна и Съединените щати. На 11 ноември разговорите продължиха, като украинските представители проведоха и отделни консултации с европейски партньори. Темите включваха прекратяването на бойните действия, гаранциите за сигурност, хуманитарните въпроси и бъдещото следвоенно възстановяване.

Сред обсъжданите възможности е и мащабен обмен на военнопленници. Киев съобщи за разговори относно размяна на поне хиляда души от всяка страна. Това е конкретна хуманитарна посока, по която страните търсят резултат въпреки големите разногласия по териториалните и военните въпроси.

Към 11 ноември няма обявен мирен договор, решение за изтегляне на НАТО от Източна Европа или окончателно одобрена нова система за сигурност. Основните разногласия остават. Русия настоява за условия, които Киев и редица европейски държави смятат за неприемливи. Украйна иска военни гаранции, а Вашингтон опитва да намери обща формула, която да позволи продължаване на преговорите.

Големият въпрос: мир за Украйна или нови правила за цяла Европа?

Най-важният извод от срещите в Абу Даби е, че дипломатическият процес вече обхваща не само бъдещето на Украйна, но и правилата, по които ще функционира европейската сигурност през следващите години. Москва се стреми към ограничения върху западното военно присъствие близо до своите граници. Киев настоява за военна сила, която да възпира бъдещи нападения. Съединените щати търсят обща рамка, докато европейските държави се опитват да гарантират, че решенията няма да бъдат взети без тях.

За България това означава необходимост от ясна позиция по три въпроса: трябва ли да се допускат ограничения върху отбраната на източния фланг на НАТО, при какви условия Русия би участвала в нови европейски механизми за сигурност и какви ангажименти страната ни би поела за дългосрочната защита на Украйна.