Внимание с ваучерите за храна! Забравите ли да ги похарчите навреме, губите парите

Хиляди българи получават част от месечните си социални придобивки под формата на ваучери за храна. Те плащат с тях в супермаркети, хранителни магазини и заведения, но има една подробност, която лесно остава незабелязана. Парите не са безсрочни. Ако служителят пропусне да ги похарчи преди изтичането на валидността им, губи правото да се разплаща с останалата сума.

Темата предизвика дискусия на 9 ноември в ефира на NOVA, след като правителството одобри предложение за почти двойно увеличение на максималния размер на ваучерите за храна от началото на 2027 година.

Според проекта месечният таван ще се повиши от сегашните 102,26 евро, равностойни на 200 лева, до 200 евро. Заедно с увеличението се предвижда въвеждането на окончателен данък от 7% върху частта, която надвишава досегашния необлагаем праг.

Това означава, че при максимална стойност на ваучерите от 200 евро облагаемата част ще бъде 97,74 евро, а данъкът върху нея ще възлиза на 6,84 евро. Ако налогът бъде удържан от стойността на предоставената придобивка, за покупки ще останат 193,16 евро.

Новите правила все още не са окончателни. Те са част от законодателните предложения за 2027 година и трябва да бъдат приети от Народното събрание.

Увеличаването на максималната стойност не означава също, че всеки работник автоматично ще получава по 200 евро. Конкретният размер на ваучерите зависи от решението на работодателя и от приложимите правила за предоставяне на тази социална придобивка.

Флагман.бг вече разказа как ще се облагат ваучерите за храна през 2027 година и колко ще бъде данъкът при максимална месечна сума от 200 евро.

По-любопитният въпрос е какво се случва с парите, когато служителят не ги похарчи навреме.

Таня Обущарова от Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България обясни пред NOVA, че след изтичането на срока на валидност сумата вече не е достъпна за притежателя на ваучера.

Това е съществена разлика между електронните ваучери и парите по обикновена банкова сметка. Докато наличността в разплащателната сметка не се губи заради изтичане на срока на банковата карта, ваучерите представляват целеви финансов инструмент с определена валидност.

Обущарова подчерта, че ваучерите се приемат в ограничена мрежа от търговски обекти, които имат договори със съответния оператор. Затова според нея сравнението с банковите карти не е коректно.

За служителите няма такси и комисионни при обичайното плащане с ваучери. Поддържането на системата за разплащания обаче изисква техническа инфраструктура и договорни отношения между операторите, работодателите и търговците.

Икономистът Стоян Панчев обясни, че неизразходваните средства остават по специална сметка, която е под наблюдението на Националната агенция за приходите.

„Тези пари отиват в специална сметка, наблюдавана от НАП. Те не могат да бъдат използвани от работодателя и от работника, затворени са в тази сметка и се наблюдават от държавата“, посочи Панчев.

Това означава, че изтичането на срока не превръща автоматично неизразходваната сума в свободни средства за работодателя. Същевременно служителят губи възможността да я похарчи за храна след крайната дата.

Според действащата Наредба № 7 електронните ваучери за храна имат ограничен срок на валидност, който не надвишава 12 месеца, считано според нормативно определената дата на съответната квота. Конкретната крайна дата трябва да бъде посочена или достъпна чрез оператора.

Важно е да се прави разлика и между валидността на самата пластика и тази на заредените средства. Електронната карта може да остане активна няколко години, но отделните месечни зареждания да имат различни дати на изтичане.

Например служител, който е натрупал неизразходвани ваучери от предишни месеци, не бива да приема, че цялата наличност по картата е безсрочна. Част от средствата могат да изтекат по-рано от останалите.

За да не се стига до загуба, е добре работещите да проверяват редовно баланса и сроковете чрез мобилното приложение или електронния портал на своя оператор. При някои оператори системата автоматично изразходва първо средствата с най-близка дата на изтичане.

Друг практичен съвет е ваучерите да се включват в месечния бюджет за храна, вместо да се оставят като резерв за неопределен момент. Така рискът от натрупване на неизразходвани суми намалява.

Междувременно предложението за увеличаване на месечния таван до 200 евро предизвика различни оценки сред икономистите и представителите на бизнеса.

Според Стоян Панчев по-високият размер би донесъл ползи за работниците, работодателите и търговците, тъй като ще увеличи средствата, предназначени за покупки на храни.

От гледна точка на държавния бюджет обаче механизмът означава специфично данъчно третиране на част от възнаграждението, което се предоставя като социална придобивка, а не като обичайна заплата.

Работодателите имат интерес от ваучерите и заради освобождаването им от осигурителни вноски при изпълнение на законовите условия. За служителите това е допълнителна възможност да покриват разходите си за храна.

Флагман.бг представи още през септември първоначалното предложение за увеличение на ваучерите до 200 евро и спора между работодателите и синдикатите за данъчното облагане.

Проектът за 2027 година предвижда увеличаване и на общата годишна квота за ваучери за храна до 1,5 млрд. евро. Целта е повече средства да бъдат предоставяни чрез този механизъм.

Окончателният ефект за работещите ще зависи от приетите законови текстове и от решенията на отделните работодатели. Дори при по-висок максимален размер остава основното правило: ваучерите са предназначени за покупки на храни в определен срок.

Затова най-важното за притежателите на електронни ваучери е да следят не само колко пари имат по картата си, но и докога са валидни. Пропуснатият срок означава загубена възможност за покупки с тези средства, независимо дали става дума за няколко евро или за значителна натрупана сума.