Диплома за икономист, работа като продавач! Всеки трети завършил икономика се реализира в друга професия

Години учене, диплома за висше образование и накрая работа, която няма пряка връзка със завършената специалност. Това е професионалният път на значителна част от българските висшисти, показват данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г. Особено показателна е ситуацията при икономистите. Над една четвърт от завършилите попадат в категорията „друго“, а част от тях работят като продавачи, бармани или сервитьори.

Икономиката остава най-масовото професионално направление в българското висше образование. В момента в него се обучават 28 997 студенти. Данните за реализацията обаче показват сериозно разминаване между очакванията, с които младите хора влизат в университета, и длъжностите, които впоследствие заемат.

Според анализа, публикуван от вестник „Сега“, 27% от завършилите икономика попадат в категорията „друго“. Като финансови специалисти работят 9,6%, като административни специалисти се реализират 8,7%, а 7,1% заемат длъжности в държавната администрация.

Около 5% работят като приложни административни специалисти, а 4,7% намират препитание като продавачи в магазини.

Тези числа не означават, че всеки, попаднал в категорията „друго“, е безработен или задължително се занимава с нискоквалифициран труд. Категорията обединява различни професии извън отделно посочените групи. Данните показват преди всичко колко разнообразна е професионалната реализация на завършилите икономика.

Оказва се, че значение има и конкретният университет. При икономистите със диплома от Софийския университет 19% работят като финансови специалисти, 14% като административни специалисти, а 9% като държавни служители. Други 30% попадат в категорията „друго“.

При завършилите Университета за национално и световно стопанство делът на работещите в други професионални категории достига 38%. По 11% са финансовите и административните специалисти, а около 4% работят като продавачи.

Още по-голямо е разминаването при някои регионални висши училища. Сред завършилите икономика в Университета по хранителни технологии в Пловдив близо 57% попадат в категорията „друго“, а над една пета работят като продавачи, бармани или сервитьори.

При Стопанската академия в Свищов 47% са в категорията „друго“, около 13% стават държавни служители и едва 7% се реализират като финансови специалисти.

Съвсем различна картина се очертава при информатиката и компютърните науки. Почти половината от завършилите, или 48,5%, работят като разработчици и анализатори на софтуер и приложения. Други около 7% се занимават с бази данни и компютърни мрежи, а 20% попадат в категорията „друго“.

Разликите между университетите отново са съществени. Най-висок дял на завършили, които стават софтуерни разработчици, е отчетен при Софийския университет – 81%. Следват Техническият университет в София със 72% и Американският университет в България с 62%.

Във Великотърновския университет този дял е 42%, а в Икономическия университет във Варна е близо 32%.

Интересна е реализацията и на завършилите математика. Около една четвърт от тях работят като софтуерни разработчици, 16% стават учители, а 22% попадат в други професионални категории.

При медицината връзката между дипломата и професията е значително по-пряка. Около 85% от завършилите работят в съответната област, а приблизително 7% се реализират в други професионални групи.

При националната сигурност 47% от дипломираните работят като държавни служители, докато 34% попадат в категорията „друго“. Още 4,7% се реализират като административни специалисти.

Показателни са и резултатите при педагогиката. Въпреки недостига на учители в отделни населени места, не всички завършили избират класната стая. Според данните 44% стават начални учители, 8,5% преподават по отделни предмети, а 23% работят в други професионални категории. Около 4,3% се реализират като продавачи.

Особено внимание заслужават данните за туризма, който има голямо значение за икономиката на Бургас и Южното Черноморие. Според рейтинговата система 33% от завършилите специалността попадат в категорията „друго“.

Около 11% работят на длъжности, свързани с обслужване и информиране на клиенти, 8% са сервитьори и бармани, а 7,9% се реализират като продавачи.

Националните данни показват още един проблем. Само 25% от завършилите туризъм работят на длъжности, за които се изисква висше образование. Това е най-ниският дял сред всички професионални направления.

Тук обаче има важна особеност. Хотелиерството и ресторантьорството предлагат множество работни места, за които работодателите не изискват университетска диплома. Затова завършил туризъм, който работи в хотел или ресторант, невинаги попада в статистиката като човек, заемащ длъжност за висшисти, дори когато работата му е свързана със сектора.

За туристическия бизнес по Черноморието тези резултати поставят въпроса дали университетските програми отговарят на реалните потребности на работодателите и дали предлагат достатъчно възможности за професионално развитие след дипломирането.

При теорията на изкуствата положението е още по-особено. Около 70% от завършилите попадат в категорията „друго“, а под 30% се реализират в посочените творчески и изпълнителски професии. Направлението обаче е и най-малкото в страната, със само 78 действащи студенти.

На фона на тези различия общите данни за висшето образование показват и положителна тенденция. Според Министерството на образованието и науката средният облагаем доход на завършилите през последните пет години достига 1625 евро, което представлява увеличение с 15% спрямо предходното издание на рейтинговата система.

Общо 61% от работещите висшисти заемат длъжности, за които се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание. При завършилите бакалавърска степен делът е 51%, докато при магистрите след средно образование достига 86%.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите военно дело – 3747 евро, следвани от информатика и компютърни науки с 2553 евро. Туризмът е сред направленията с най-висока безработица сред завършилите – 3,58%, въпреки че този процент остава сравнително нисък.

Рейтинговата система за 2026 г. обхваща 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления. Данните включват информация за образованието, научната дейност, доходите и професионалната реализация на завършилите.

За бъдещите кандидат-студенти резултатите дават важен ориентир. Изборът на специалност е само първата стъпка. Конкретният университет, практическата подготовка, уменията и търсенето на специалисти на пазара на труда имат съществено значение за професионалния път след дипломирането.

А най-интересният извод е, че популярността на една специалност невинаги означава пряка реализация в съответната професия. Икономиката привлича най-голям брой студенти, но информатиката и медицината показват по-ясна връзка между университетското обучение и последващата работа.