Може ли в Бургаско да се вари ракия от кактус?

Днес три бургазлийки тръгнали на разходка сред природата. Планът бил обичаен за този сезон - малко чист въздух, движение и, ако гъбите са благосклонни след последните дъждове, някоя и друга находка за вечерята. Вместо гъби обаче открили нещо, което спокойно може да обърка представите ни за местната флора. Кактуси. И то не в саксии, а диворастящи, насред природата.

Необичайната находка е осъществена в покрайнините на село Присад, разположено в полите на Странджа, между Бургас и Созопол. Още по-любопитното е, че един от кактусите цъфтял през ноември. Явно влагата и необичайно мекото слънчево време през последните дни са му дошли повече от добре.

Снимките, предоставени ми от една от участничките в тази своеобразна ботаническа експедиция – Емилия Димитрова, показват, че става дума за опунция, известна още като бодлива круша. Това е вид кактус, който умее да оцелява извън естествените си местообитания. Също така дава ядливи плодове. Ако сте виждали герба на Мексико, вероятно сте забелязали и него – кактусът, върху който е кацнал орелът, стиснал змия в човката си.

Очевидно опунцията е намерила начин да се приспособи към климатичните условия в Бургаския регион. Мекият климат, сравнително топлите есени и подходящата почва вероятно са ѝ осигурили добри условия за живот. А щом вече расте на свобода край Присад, възниква и един съвсем закономерен въпрос: дали скоро няма да се превърне в част от местния пейзаж?

И тук идва по-интересната перспектива. Ако бодливата круша започне да се размножава масово из Бургаско, колко време ще мине, преди някой местен предприемчив стопанин да си зададе въпроса: щом от обикновена круша става ракия, защо да не опитаме и от бодливата?

Всъщност идеята съвсем не е нова. В Гърция, където опунцията се чувства отлично, вече се експериментира с производството на алкохолни напитки от нея. Подобни продукти има и в Калифорния, САЩ, където се предлага продукт с названието Opuntia Prickly Pear Brandy.

Все пак между това да откриеш няколко кактуса край Присад и да отвориш първата българска дестилерия за бодлива круша има известна технологична дистанция и сигурно е нужно още време за пълна аклиматизация. Но пък кой е казал, че Странджа трябва да разчита единствено на гроздето и сливите?

Представете си само: след време туристите да идват в Бургаско не само заради морето, виното и мановия мед, а и заради една екзотична местна напитка. Ракия от кактус. С характерен вкус, меко южно ухание и вероятно достатъчно бодлив послевкус, за да не бъде забравена лесно.

Засега обаче кактусите край Присад просто си растат. А трите бургазлийки, тръгнали за гъби, се оказаха първите свидетели на една малка ботаническа изненада. Остава да видим дали Странджа ще се сдобие с ново растение, или Бургаско – с нова ракия. Във всеки случай, ако някой ден местните кръчми започнат да предлагат „Кактуслийка“, ще знаем откъде е тръгнала историята.