България влиза в надпреварата за изкуствен интелект! Държавата заделя 49 млн. евро за AI фабрика
България подготвя сериозна инвестиция в изкуствения интелект, която трябва да даде на родните компании и учени достъп до изчислителна мощност, необходима за разработването на собствени технологии. В проектобюджета за 2027 г. са предвидени 49 млн. евро за изграждането и развитието на българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++ и суперкомпютъра Discoverer++. Това съобщиха от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Зад определението „фабрика“ не стои традиционно промишлено предприятие с производствени линии. Става въпрос за технологичен център, който ще обединява мощни компютърни системи, специалисти, научни разработки и услуги за бизнеса. Основната му цел е български компании, университети и държавни институции да получат достъп до инфраструктура, която иначе изисква значителни инвестиции.
Проектът BRAIN++, чието пълно наименование е Bulgarian Robotics & AI Nexus, е част от европейската мрежа от фабрики за изкуствен интелект. Той се реализира със сътрудничеството на „София Тех Парк“, института INSAIT и европейското съвместно предприятие EuroHPC.
България беше избрана за домакин на една от новите европейски AI фабрики през март 2025 г. Тогава беше обявена обща инвестиция от 90 млн. евро с европейско и национално съфинансиране. Предвидените сега 49 млн. евро в проектобюджета за 2027 г. са част от продължаването на инициативата, а не отделна фабрика.
Сърцето на проекта ще бъде суперкомпютърът Discoverer++, който е предназначен за задачи, свързани с изкуствения интелект. Той трябва да предоставя изчислителни ресурси за обучение и усъвършенстване на модели, обработка на големи масиви от данни и разработване на специализирани приложения.
Практическата полза за българския бизнес е в достъпа до подобна инфраструктура. Малка технологична компания например би могла да разработва собствен софтуер за разпознаване на изображения, автоматизиране на производствени процеси или обработка на документи, без сама да изгражда скъп изчислителен център.
За учените възможностите включват работа по медицински модели, роботика, селско стопанство, наблюдение на Земята и системи, които обработват български език. Сред направленията на BRAIN++ е и развитието на езикови технологии, включително на специализирани модели за българските потребители.
Европейската инициатива предвижда не само предоставяне на компютърна мощност. Екипите ще получават експертна подкрепа, консултации и обучения, за да превръщат научните си идеи в работещи продукти и услуги.
Това е и голямото предизвикателство пред проекта. Самото закупуване на мощен суперкомпютър няма автоматично да създаде успешна технологична индустрия. Резултатите ще зависят от броя на компаниите и научните организации, които реално ще работят с него, от достъпността на услугите и от способността на специалистите да превърнат разработките в практични решения.
Наред с инвестицията в изкуствен интелект проектобюджетът предвижда още 62,1 млн. евро допълнително за наука и приложни изследвания. Целта е да се подкрепят научни разработки с потенциал за приложение в икономиката и публичните услуги.
С още 10 млн. евро трябва да нарасне финансирането за средното професионално техническо образование. Тази мярка е свързана с необходимостта от повече подготвени кадри за предприятията, технологичния сектор и индустрията.
Министерството планира и по-високи български вноски в международни технологични партньорства. Едно от тях е ускорителят DIANA на НАТО, който подкрепя разработването и изпитването на технологии с гражданско и отбранително приложение.
Чрез тази инициатива български екипи ще имат възможност да представят свои прототипи и да ги тестват в международна мрежа от специализирани центрове. Подобно сътрудничество е насочено към компании, които разработват решения за комуникации, сигурност, автономни системи и други технологични области.
Предвижда се и увеличение на българската вноска към Европейската космическа агенция. Средствата са свързани с подготовката за асоциирано членство на страната, което трябва да разшири достъпа на български компании и учени до международни космически проекти.
Друга част от планираните инвестиции ще засегне пряко гражданите. Министерството предвижда финансиране за развитието на европейския портфейл за цифрова самоличност, чрез който лични документи и електронни удостоверения ще могат да се представят през мобилен телефон.
Идеята е човек да удостоверява самоличността си при електронни услуги, да представя необходимите данни и да подписва документи без посещение на административно гише. Въвеждането на системата изисква техническа подготовка, законодателни правила и надеждна защита на личната информация.
Държавата ще продължи да финансира и поддръжката на системите за електронен обмен на данни между институциите, държавния облак и защитената комуникационна мрежа на администрацията. Целта е информацията да се обменя по-сигурно и да се ограничат случаите, в които гражданите трябва сами да носят документи между различни ведомства.
Обявените инвестиции показват намерението на правителството да насочи по-голям финансов ресурс към научни изследвания, технологична инфраструктура и цифрови услуги. За България това е възможност да развива собствени разработки, вместо да разчита изцяло на чуждестранни технологични платформи.
Важен въпрос остава дали новите ресурси ще бъдат достъпни и за предприятията извън София. За технологичните компании в Бургас и останалите региони значение ще имат условията за кандидатстване, цената на услугите и възможността за дистанционна работа с изчислителната инфраструктура.
Засега 49-те млн. евро за AI фабриката и останалите предвидени средства са част от проектобюджета за 2027 г. Те все още не представляват окончателно одобрено финансиране. Конкретното изпълнение ще зависи от приемането на държавния бюджет и следващите етапи на европейските проекти.
Добави Коментар