Вицепремиерът Иво Христов: Урсула фон дер Лайен не е инстанция, пред която да се изповядваме

България няма да обвинява никого за атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, докато не разполага с категорични доказателства за произхода им. Дори предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен няма да промени тази позиция. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ, като предупреди, че прибързаното посочване на виновник крие риск от въвличане на България във военен конфликт.

„Урсула фон дер Лайен не е инстанция, пред която да се изповядваме. Трябва да действаме като отговорна администрация и да представим фактите за произхода на дроновете тогава, когато ги имаме“, категоричен бе Христов.

Изказването му идва три дни преди визитата на председателя на Европейската комисия у нас. На 10 ноември тя ще се срещне с премиера Румен Радев във Варна на фона на засиленото напрежение в Черно море. През последните седмици зачестиха нападенията срещу търговски плавателни съдове, а на 6 ноември морето изхвърли дрон и на българския бряг край Шабла. Според вицепремиера до момента са регистрирани атаки срещу пет кораба в икономическата и прилежащата зона на страната. Българските власти продължават да изясняват произхода на безпилотните апарати, като за последния случай се очакват резултати от експертизи.

„Видяхте снимки от морския дрон, който удари последния кораб. Дори френските власти не можаха от тях да го идентифицират и в момента се правят експертизи. Чакаме резултати“, посочи Христов. Той обърна внимание и на обстоятелството, че нападенията са спрели след проведените избори в България. Не представи доказателства за причинно-следствена връзка между двете събития, но настоя, че правителството няма намерение да премълчава резултатите от разследванията.

Извънредни мерки в Черно море: България въвежда нови правила за корабите

„Категорично няма да скрием истината за атаките, но да хвърляме обвинения към когото и да е, може да ни вкара във война“, предупреди вицепремиерът. Христов защити и политиката на правителството на Румен Радев. По думите му избирателите два пъти са потвърдили доверието си в „Прогресивна България“ на парламентарните и президентските избори. Той отчете като успех отстраняването на определени икономически кръгове от властта и досегашната линия за избягване на пряко въвличане във военния конфликт. Същевременно призна, че кабинетът трябва да действа по-решително в редица области.

Сериозна част от интервюто беше посветена на държавния бюджет за 2027 г., чието представяне в Университета за национално и световно стопанство предизвика критики от опозицията. „Нормално е, където се развива икономическата мисъл в България, бюджетът да бъде представен там“, заяви Христов и иронично попита дали противниците на това решение са очаквали събитието да се проведе в институт по ноктопластика.

Вицепремиерът отхвърли обвиненията, че правителството не се справя с финансовата политика, и обяви, че предложеният бюджет е по-добър от този, който е довел до падането на кабинета „Желязков“. Сред акцентите в него той открои данъчни облекчения до 2000 евро за семейства с деца, ограничаване на държавните разходи и оптимизация на администрацията.

По думите му през последните години държавният апарат е бил разширяван с назначения, които не са отговаряли на необходимостта от ефективно управление. Настоящият кабинет възнамерява да намали излишните разходи и да подобри работата на институциите, без да се отказва от вече обявените си политики.

Христов се опита да разсее и притесненията около пенсионната система. „Не пипаме втората пенсия“, заяви той. В същото време се обяви за промени, които да дадат на гражданите по-голям избор къде да бъдат управлявани средствата им за допълнително пенсионно осигуряване. Според него значителна част от осигурените дори не знаят в кой фонд постъпват парите им.

Вицепремиерът отправи критики и към управлението на София. Той посочи проблемите с топлоподаването и сметосъбирането като въпроси, по които представителите на ПП-ДБ трябва да дадат отговор, преди да оценяват действията на централната власт.