Невидимият фронт: Кой има интерес да заглушава GPS сигналите по източния фланг на НАТО

На 3 ноември GPS смущения обхванаха огромна зона от Балтийско до Черно море, включително край българското крайбрежие. Картата, публикувана от италианския проект ItaMilRadar въз основа на авиационни данни от AirNav Radar, очертава нарушения в сателитната навигация по почти целия източен фланг на НАТО, както и над части от Русия и Беларус. Информацията бързо достигна до европейските медии. Но както е обичайно за случаи с такъв мащаб, остави няколко въпроса без отговор. Кой в крайна сметка заглушава сигналите? Защо смущенията засягат и руска територия? И кой печели от публичното представяне на случилото се като заплаха за НАТО, както очевидно са представени данните?

Картата, препубликувана привидно независимо от двама украински журналисти, отчита райони, в които чрез сигнали, пилоти на самолети са регистрирали влошено качество на сателитната навигация. Аномалиите са регистрирани в системата и показват подозрителен обръч на заглушенията на сигналите в НАТО, като пасивно се посочва като отговорна страна Русия.

Самото заглушаване е сравнително старо явление, датиращо още от ранните месеци на военните действия, започнали преди близо 5 години. Европейската агенция за авиационна безопасност EASA обаче предупреждава за рязкото им увеличаване след началото на войната през 2022 г. През октомври 2026 г. например въздушният район София заема четвърто място в нейна седемдневна класация на засегнатите райони и пето място за 30-дневен период.

Но кой има най-голям военен интерес да заглушава GPS? Русия има пряк интерес да защитава военни бази, летища, пристанища, енергийни обекти и други цели от украински безпилотни апарати. Спътниковата навигация участва в управлението на редица дронове, а радиоелектронното противодействие затруднява достигането им до предварително зададени координати. Но смущенията не се наблюдават около военни бази, а на източния фланг на НАТО.

Украйна има също толкова непосредствен, макар и различен, военен интерес. Киев се стреми да отклонява руските ударни дронове и ракети от украинските градове и инфраструктура. За целта украинските сили прилагат собствени средства за радиоелектронна борба, срещу които Русия разработва по-устойчиви навигационни системи. Така заглушаването се превръща в постоянно техническо съревнование между двете армии.

Тогава защо нарушенията се появяват и над държави от НАТО? Част от тях могат да представляват страничен ефект от военните действия и защитата на обекти в близост до границите. Друга част могат да произхождат от системи за противодействие на дронове, разположени на територията на самите съюзници.

Вторият важен въпрос е защо картата придоби толкова широка публичност. Два специализирани сайта, Defence Blog и украинският Militarnyi, публикуваха информацията на 4 ноември. Авторите Дилън Малясов и Олексий Леонов работят в медийна среда, свързана с отразяването на украинската отбрана. Малясов открито подкрепя украинските военни усилия.

Двете публикации имат различен акцент. Defence Blog изрично признава, че причинителят на конкретните смущения не е установен, и допуска източници от европейската страна на границата. Militarnyi пък отделя по-голямо внимание на предишните руски операции за радиоелектронна борба. И двата материала обаче се опират на една и съща карта.

Когато няколко медии препубликуват една информация с различни заглавия и акценти, у аудиторията възниква впечатление за множество потвърждения. Ако първоначалното техническо наблюдение постепенно се превърне в категорично обвинение срещу определена държава, границата между доказателство и политическо внушение се размива пред широката общественост. И това е удобно.

Украйна има интерес европейската общественост да възприема руската военна активност като непосредствен риск за сигурността на НАТО. Подобно възприятие подкрепя дипломатическите ѝ усилия за военна помощ, системи за противовъздушна отбрана и по-строги мерки срещу Москва. Макар и това да представлява политически обясним интерес, няма данни цялата организация на тази потенциална медийна кампания да идва директно от Киев и украинското разузнаване.

Все пак Русия също води информационна война. Москва има интерес да представя действията си като необходима защита срещу украински нападения и да подчертава рисковете от по-широкото ангажиране на НАТО в конфликта. Същевременно радиосмущенията край европейските граници могат да създават допълнителна несигурност, независимо дали това е търсеният ефект, или последица от отбранителни действия.

Но Русия има най-пряко документирания оперативен интерес да заглушава навигацията около собствените си военни обекти, макар и не много успешно в последните месеци. Украйна от своя страна има силен оперативен интерес да нарушава навигацията на руските ударни средства и политически интерес да привлича внимание към рисковете за Европа. За да е ефективна тази стратегия, тя трябва да е на границата - за да не могат да преминават дронове и други военни средства на нейната територия. Това не се наблюдава. Вместо такъв подход, виждаме заглушения по границите на европейските държави, което е повече от странно.

В същото време публичната достъпност на картите донякъде обезсмисля заглушаването и евентуалните стратегически причини за неговото обявяване.

На бойното поле Русия и Украйна всеки ден се стремят да нарушат навигацията на противниковите средства, докато в публичното пространство всяка страна има интерес фактите да бъдат разказани по начин, който подкрепя собствените ѝ политически и военни цели.

За България най-важният въпрос остава практически. Независимо кой печели информационния спор, смущенията в Черноморския регион са реален проблем за авиацията и корабоплаването. А докато няма доказателства за конкретния източник на всяко нарушение, категоричните обвинения рискуват да превърнат техническите данни в поредното средство за водене на информационна война.