Има сериозна опасност Бургазлиев да се укрие, защото го грози доживотен затвор. Не трябва да излиза на свобода!

Николай Попов, бащата на загиналата при катастрофа Сияна и лидер на гражданското движение „Сияние“, пристигна тази сутрин пред Съдебната палата в Бургас, за да внесе подписка срещу освобождаването на Никола Бургазлиев от ареста. Само за два дни са събрани 10 200 подписа. Минути преди да ги предаде на магистратите, Попов разговаря с Флагман.бг и коментира спорното решение за освобождаването от ареста на Никола Бургазлиев, както и поведението на близките на подсъдимия и обясни защо семействата на загиналите на пътя продължават да търсят справедливост чрез протести.

Припомняме, че на 29 октомври Окръжният съд в Бургас промени мярката за неотклонение на Бургазлиев от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с електронно наблюдение. Решението дойде след повече от 14 месеца зад решетките. 19-годишният младеж е подсъдим за тежкия инцидент с АТВ в Слънчев бряг през август 2025 г., при който загина 35-годишната Христина, а синът ѝ Мартин получи тежки увреждания. В четвъртък, 5 ноември, Апелативният съд в Бургас ще разгледа протеста срещу по-леката мярка. Датата съвпада с петия рожден ден на Марти. Близките на детето и Николай Попов се надяват съдът да преразгледа решението на първата инстанция.

- Г-н Попов, предстои да внесете над 10 хиляди подписа срещу освобождаването на Никола Бургазлиев от ареста. Колко точно са те?

- 10 200 подписа. Събрани са срещу освобождаването на Никола Бургазлиев, което за мен е безпрецедентен случай и не бива да го допускаме, защото има редица съмнителни обстоятелства. 

- Очаквате ли Апелативният съд да промени определението на първата инстанция?

- Затова сме тук. За съжаление, колкото и грозно да звучи, принудени сме да оказваме обществен натиск върху съда. Аз не отричам, че го правим. Но това е единственият начин да има някаква справедливост. В нито една нормална европейска държава жертвите не се борят по този начин за правосъдие. Там хората разчитат на съда и на институциите. А тук сме принудени да организираме протести, да внасяме подписки, за да получим елементарна справедливост. Най-фрапиращото в случая не е самото освобождаване на Бургазлиев. Той има право по закон да поиска по-лека мярка. Проблемът е, че има реална опасност да се укрие, а го грози изключително тежко наказание, включително доживотен затвор. Много са малко прецедентите в нашата съдебна практика, при които подсъдими за толкова тежко деяние, изправени пред перспективата за такава присъда, се освобождават от ареста.

- Как оценявате поведението на близките на Никола Бургазлиев?

- Цинично. И това са служители на закона. Ако аз бях на мястото на някой от министрите на вътрешните работи, които се смениха през този период, бих ги освободил от системата само заради това поведение. Защото това е гавра с институцията МВР, гавра с пагона. На практика тези хора позорят труда на десетки хиляди добросъвестни служители на МВР. Разбира се, родителите нямат вина за самото произшествие. Не са били там, не са го извършили те. Но не приемам начина, по който се държат. Не виждам в поведението им никакво разкаяние, никаква емпатия, никакво съчувствие. Гледах преди малко кадрите от катастрофата, при която загина Христина. Според мен Никола Бургазлиев в нито един момент не оказва първа помощ. Това ми напомня за делото за смъртта на Сияна. Бях принуден да седя в съдебната зала, да гледам заснетата аутопсия на детето си, а човекът, причинил смъртта ѝ, да ми се подсмихва. Извинявайте! И да заявява пред съда, че има стомашни проблеми и иска да бъде освободен. Безобразие! По тези дела постоянно виждаме едно и също. Това се повтаря, а хората продължават да загиват.

- Осъзнавате ли, че ако не беше силният обществен натиск след трагедията през лятото на 2025 г., случаят с Бургазлиев едва ли щеше да получи толкова голяма публичност?

- Не само го осъзнавам, аз го знам. Именно затова сме тук в момента – да оказваме обществен натиск. Това е единственото оръжие, което имаме. Подписките, протестите и социалните мрежи. Ние нямаме други средства към този момент, освен да продължим да правим онова, което правим досега. За мен този човек трябва да лежи в затвора достатъчно дълго, ако вината му бъде доказана, за да има смисъл от наказанието. Не искам да виждаме повторение на случая с Милен Цветков. Между двата случая има прилики, които няма как да подминем.

- Споменахте и съвпадение между адвокатите по делата. Какво имате предвид?

- Третият адвокат на Никола Бургазлиев, който се включи сравнително скоро в делото, е защитавал и подсъдимия за смъртта на Милен Цветков. Същият адвокат е участвал и по делото за убийството на Евгения, чието тяло беше намерено в куфар. По делото за Евгения също видяхме съдебни решения, които предизвикаха огромно обществено възмущение. За съпруга ѝ имаше присъда от 20 години, а за баща му, бивш служител на ДАНС, имаше и оправдателно решение. Говорим за случай, в който тялото на една млада жена беше пренесено в куфар и изхвърлено. Какъв сигнал изпращаме към обществото? Какво казваме на хората? Че утре някой може да извърши подобно престъпление и да се надява да се размине с последиците? Извинявайте, но това е абсолютно безобразие.

- От кога този трети адвокат участва в защитата на Бургазлиев?

- От около две-три съдебни заседания, поне такава е информацията, с която разполагам. На мен лично ми е съмнително как един и същи адвокат се появява по толкова тежки дела и постига определени резултати за подзащитните си. Дали става дума само за добра защита, или за нещо друго, аз не мога да кажа. Нека обществото си зададе този въпрос.

-Вие загубихте дъщеря си Сияна. Как намирате сили да продължавате тази битка, включително за други семейства, преживели подобни трагедии?

- Нашата борба не е единствено да получим правосъдие по конкретното дело. Това е най-малкото, което трябва да се случи. Нашата борба е да няма повече такива случаи. Когато преживееш такава трагедия, това да си тук, да се бориш, да говориш по темата, ти дава сили. Всеки успех в тази битка е глътка въздух за нас, защото живеем с огромна травма. Казвал съм го и пред ваши колеги. При една смърт на пътя са засегнати поне четирима от най-близките хора на загиналия. Имаме над 400 убити до този момент в България. Това означава поне 1600 души, които живеят с последствията от тези трагедии. Къде са те? Защо ги няма? Защо не говорят? Очевидно съществува страх. Страх от държавата, от съда, от прокуратурата. Страх да надигнеш глава и да поискаш справедливост.

- Въпреки тежките критики към съдебната система, Вие неведнъж сте изразявали подкрепа за работата на прокуратурата в Бургас. Защо?

- Искам да изкажа огромна благодарност към Окръжната прокуратура в Бургас, която успя навреме да внесе обвинителния акт срещу Никола Бургазлиев и свърши необходимото по делото. Бургаската окръжна прокуратура направи и други добри неща. Успя да постигне осъдителна присъда по дело срещу шофьор на камион и ръководител на транспортна фирма, допуснали претоварен автомобил да се движи по пътя и да причини смърт. За мен това е прецедент в българската съдебна практика. Така че тук, в тази Съдебна палата, виждаме и добри примери благодарение на работата на прокуратурата. Ние ги подкрепяме. Внасяме тази подписка и в подкрепа на усилията на прокуратурата да се противопостави на освобождаването на Бургазлиев. Подписката, която внесохме срещу освобождаването на осъдения за смъртта на Милен Цветков, също беше в подкрепа на прокуратурата. Добрите примери трябва да се показват. Трябва да говорим и за магистратите, които си вършат съвестно работата. Така ще ги насърчим да продължават и да работят още по-добре.