Европа плаща цената на глобализма
Франция отново е изправена пред опасността от масови погроми, докато 70 000 полицаи и жандармеристи се подготвят за очакваната най-мощна вълна на погроми днес. В социалните мрежи от повече от седмица се разпространяват открити призиви за насилие, нападения срещу институции и разграбване на магазини. Напрежението вече надхвърля обичайните политически демонстрации и поставя въпроса доколко европейската държава успява да гарантира сигурността и обществения ред, когато собствените ѝ социални и миграционни политики се превръщат в предмет на остър конфликт.
Френското вътрешно министерство определя риска от нарушения на обществения ред като изключително висок, а за днешните демонстрации се очакват стотици хиляди участници. Разрешените шествия ще преминат под засилена охрана, докато властите забраняват нерегламентираните вечерни събирания, за които се разпространяват призиви за насилие.
На 17 октомври стотици хиляди французи излязоха по улиците уж срещу скъпия живот и влошаващите се обществени услуги, но всъщност като платформа, с която радикални групи превърнаха демонстрациите в сцена на палежи, грабежи и нападения срещу полицията. В Париж, Лимож, Марсилия и Лион пострадаха търговски обекти и обществени сгради, а историческото кметство в Лимож беше тежко увредено от пожар.
Когато държавата мобилизира десетки хиляди служители на реда, за да защитава магазини, транспортни възли и институции от насилие по време на масови протести, това неизбежно поставя въпроса за способността ѝ да предотвратява подобни кризи, вместо единствено да реагира след избухването им.
Франция след нощта на хаоса: 1800 арестувани, над 500 ранени и кметство в пламъци! Щетите са огромни
Именно в тези събития Фред Флайц - бивш ръководител на апарата на Съвета за национална сигурност в администрацията на Доналд Тръмп - вижда сметката за десетилетия социалистическа и глобалистка политика. В анализ за American Greatness той демонстрира ясно, че европейските правителства обещават социална сигурност и висок жизнен стандарт, но все по-трудно осигуряват нормално функциониращи обществени услуги и ефективна защита на гражданите.
Във френския модел има противоречие - значителни средства отиват за пенсии и социални програми, докато учениците протестират срещу пренаселени училища и недостиг на преподаватели. Това е доказателство за погрешни държавни приоритети, които увеличават зависимостта от публичните разходи, без да решават проблемите, заради които гражданите плащат високи данъци.
Флайц се аргументира, че европейската социална държава постепенно губи финансовата си устойчивост, а политическите елити продължават да защитават модела като безусловно предимство пред американската система. Публичният дълг на Франция надхвърля 110% от брутния вътрешен продукт, а това показва ясно, че социалните придобивки не са безплатни - сметката се покрива чрез данъци или нови държавни заеми.
Вторият голям въпрос е миграцията. Флайц свързва неконтролирания приток на хора от Близкия изток и Африка с натиска върху европейските социални системи, обществената сигурност и културната идентичност. Според него европейските правителства подценяват проблемите с интеграцията, докато публичният дебат от страна на левите практически винаги представя настояването за строг граничен контрол като проява на расизъм.
Днешните протести дават допълнителен повод за този спор, тъй като френските власти вече посочват радикализирани крайнолеви среди и отделни групи от движението на жълтите жилетки сред източниците на призивите за насилие. Проблемите с невъзможната и непоискана от мигрантите интеграцията са сериознен двигател на насилието и пряка причина за предстоящата криза.
По-същественият въпрос, който повдига Флайц, е дали европейската политическа система е създала среда, в която разходите за социална защита постоянно растат, докато изискванията за интеграция, спазване на законите и обществена отговорност не получават достатъчна тежест. Неговият отговор е категоричен: Европа се нуждае от радикална промяна, защото досегашният подход не гарантира нито устойчиво благоденствие, нито сигурност.
Франция: Радикални призиви за нови метежи на 24 и 31 октомври
Флайц развива тази теза и през противопоставянето между Европа и Съединените щати. След участие в дискусии в лондонския институт Chatham House той обвинява част от европейските и американските академични среди в идеологическо заслепение, защото възприемат строгата миграционна политика на Тръмп като заплаха за либералните ценности, вместо да обсъждат последствията от неконтролираната имиграция.
И докато американската консервативна политика поставя на преден план защитата на границите, националния суверенитет и икономическите възможности, то докато европейският социален модел разчита на по-широка държавна намеса и социална защита. Резултатът е видим от месец насам.
Франция: 70 000 полицаи срещу новите протести
Европейската криза не се изчерпва с отделни безредици, защото засяга доверието в самия обществен договор. Гражданите очакват срещу данъците си работещи училища, сигурни улици и предвидими обществени услуги, а когато държавата не изпълнява тези задължения, недоволството се задълбочава и радикалните движения получават пространство за действие.
"Без промяна в миграционната политика, държавните разходи и отношението към националната сигурност кризата ще се задълбочава. Дори когато неговите обяснения остават политически оспорвани, въпросът, който поставя, е конкретен: колко дълго Европа ще финансира все по-скъпа система, ако тя не осигурява на гражданите сигурността и качеството на живот, които обещава?", пита Флайц в анализа си.
Очевидно е нужна радикална промяна или цивилизацията се очертава да умре от... цивилизация
Анализът се основава на публикацията на Фред Флайц в American Greatness от 30 октомври 2026 г.
- Същият като 8-ми март, сине! Пияни вещици обикалят улиците.
Затънали в дългове ,но са шампиони по социални помощи . Марксистка с0р0ска клоака!
Как са сдоби САС скьпи дрехи
Ходят с маратонки найк за 180 еуро обаче нямат кеш за храна как са получава така,тва