Пръстен разкри тайна на Александрийския фар

В продължение на векове Средиземно море пази тайните на един от най-бляскавите градове на древността. Под водите край египетска Александрия лежат останки от дворци, храмове, статуи и улици, по които някога са вървели владетели, жреци и търговци.

Сега от този потънал свят изплува нещо малко, но изключително ценно – бронзов пръстен, върху който е изобразен Александрийският фар, едно от Седемте чудеса на античния свят, съобщава The Art Newspaper.  Находката е на Европейския институт за подводна археология (IEASM). Според изследователите това е първият известен пръстен печат с изображение на легендарното съоръжение.

Пръстенът е открит при подводни разкопки на остров Антиродос, който в древността е бил част от царския квартал на Александрия. Там се е намирал дворцов комплекс от времето на Птолемеите – династията, управлявала Египет след завоеванията на Александър Македонски. Днес голяма част от някогашния царски квартал е под водата.

Експедицията се ръководи от френския археолог Франк Годио, който повече от три десетилетия изследва потъналите паметници край египетското крайбрежие.

Върху пръстена е запазено релефно изображение на Александрийския фар. То напомня изображенията, познати от римски монети от II век след Христа. Точната възраст на украшението и самоличността на неговия собственик засега не са установени.

Кой е носил загадъчния пръстен? Именно този въпрос прави находката особено интересна. Пръстените печати в античността често са използвани за удостоверяване на документи, собственост или служебни действия.

Фактът, че този е намерен в царския квартал, дава основание на археолозите да предположат, че сградите на Антиродос може да са изпълнявали и административни функции, свързани с управлението на фара. Това обаче остава научна хипотеза, а не доказан факт.

Възможно е украшението да е принадлежало и на търговец или друг заможен жител, за когото фарът е бил символ на Александрия.

Александрийският фар е построен през III век преди Христа, по времето на Птолемей II Филаделф. Издигал се е на остров Фарос, откъдето произлиза и названието му. Според историческите оценки височината му е надхвърляла 100 метра, което го е превръщало в една от най-високите постройки на античния свят. В продължение на столетия той е насочвал корабите към голямото пристанище на Александрия. Нощем огънят на върха му е служел за ориентир, а през деня самата кула се е виждала отдалеч. 

Фарът се превръща в символ на богатството и могъществото на града, основан от Александър Македонски през 331 г. пр. Хр. Легендарната постройка оцелява повече от хилядолетие, но постепенно е разрушена от поредица силни земетресения през Средновековието. През XV век мамелюкският султан Кайтбей изгражда крепост върху мястото на древния фар, като използва и каменни блокове от останките му.

Днес крепостта все още се издига край пристанището на Александрия. Самият фар обаче е познат основно от антични описания, монети и археологически останки. Затова всяко ново изображение е толкова ценно.

Древният географ Страбон, посетил Египет между 29 и 25 г. пр. Хр., описва царския квартал и остров Антиродос.

През следващите векове земетресения, слягане на земната повърхност и промени в крайбрежието довели до потъването на части от древна Александрия. Съвременните подводни експедиции разкриват един удивително богат свят. В района са намирани монументални статуи, храмови останки, древни кораби, керамични съдове, украшения и предмети от ежедневието.

Сред особено необичайните находки от по-ранни експедиции са плетени кошници на около 2400 години, в които са били запазени плодове и гроздови семки. През 2021 г. археолозите откриват и останки от древна галера, дълга приблизително 25 метра.

Новата находка не доказва окончателно как е изглеждал Александрийският фар във всичките му подробности, нопредоставя още едно свидетелство за образа, с който древните жители са свързвали прочутото съоръжение.