От Нефтохим до „Мидия“: Димитър Янакиев и историята на един строителен гигант

– Г-н Янакиев, имате 68 години в строителството. Как започна всичко?

– През 1958 г. постъпих в училище „Трудови резерви“, а през 1960 г. започнах работа като зидаро-мазач в „Заводски строежи“ – Стара Загора. Година по-късно ме преместиха в Бургас, където започваше строителството на Нефтохимическия комбинат. В „Заводски строежи“ прекарах 32 години – от обикновен работник до генерален директор през 1992 г. Преминах през всички стъпала на професията.

– Как изглеждаше Бургас тогава?

– Съвсем различно. На мястото на днешния „Лазур“ имаше лозя. В „Славейков“ започваха да се строят първите блокове, „Зорница“ почти не съществуваше, а районът на „Изгрев“ се наричаше село Атанасово. Нефтохим промени града. В най-силните години на строителството му там работеха около 18 000 строители, монтажници и нефтохимици. Заедно със семействата им това означаваше над 50 000 души, свързани с комбината.

– Кой беше най-трудният Ви обект?

– Содовият завод в Девня. Започнах като технически ръководител на 600 работници, а по-късно ръководех над 1000 души. Работехме денонощно, на три смени.

Тогава се роди дъщеря ми Мила. Закъснях с шест часа за изписването ѝ от болницата. Съпругата ми ме чакаше с бебето.

Работил съм и по почти всички инсталации на Нефтохим. През годините получих девет държавни отличия за работата си в строителството.

– През 1992 г. създавате „Мидия“. С какъв капитал започнахте?

– С никакъв. Първият ни обект беше жилищна сграда на улица „Елин Пелин“ в Бургас. Аз ръководех строителството, а съпругата ми се занимаваше със снабдяването. Купувахме колички, лопати, инструменти. През 1993–1994 г. започнахме да строим и други жилищни кооперации, а след това и хотели в Слънчев бряг. Постепенно компанията се разрасна.

– Какво е построила „Мидия“ през тези години?

– Имаме около 45 обекта с обществено предназначение, десетина промишлени предприятия, около 60 хотела – ново строителство и реконструкции, и десетки жилищни сгради. Общата разгъната застроена площ достига приблизително 1,5 милиона квадратни метра. Сред големите ни проекти са „Академика“, „Марина Кейп“, „Ахелой Палас“ и „Сънсет“ в Поморие.

В Бургас сме работили по реконструкцията на площад „Тройката“, укрепването на храм „Св. св. Кирил и Методий“, разширението на Природоматематическата гимназия, Медицинския корпус на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и други обществени обекти.

Имаме и сериозна дарителска дейност – 42 проекта на стойност около 3,5 милиона. Подпомагали сме детски градини, училища, църкви и обществени пространства. Сред проектите са къща за пострадалите от взрива в Хитрино и ремонтът на къщата музей „Кольо Фичето“ в Дряново.

– В най-силните години за компанията са работили над 2000 души. Как се управлява подобен бизнес?

– С опит и добра организация. Имахме около 1200–1300 собствени работници и още 700–800 души от подизпълнители.

Разполагахме със собствени производствени бази, технически отдели, снабдяване и специалисти за всички основни строителни дейности. Групата включва седем фирми, четири от които строителни.

– Коя е най-голямата грешка в застрояването на Черноморието?

– Презастрояването. Най-силният период беше между 2006 и 2010 г. Тогава върху малки парцели се разрешаваше изграждането на огромни сгради.

Днес много курорти изглеждат като бетонни блокове, без достатъчно пространство за туристите. Това отблъсква платежоспособните посетители и намалява приходите от туризма.

За Бургас не мога да кажа същото. Градът се развиваше сравнително планомерно. Голяма заслуга има кметът Димитър Николов, който използва възможностите за финансиране, за да развива инфраструктурата и новите жилищни комплекси. Но през последните години виждам тенденции, които ме притесняват.

 – Прогнозирате ли нова криза в строителството?

– Да. Смятам, че навлизаме в период, подобен на 2008–2009 г. Според статистики, които съм чел, в София, Пловдив, Варна и Бургас има около 400 000 необитаеми жилища. А продължава да се строи. Населението намалява. Кой ще живее във всички тези апартаменти?

Притеснява ме мащабното застрояване на нови територии в Бургас. При подобни обеми възникват въпроси за инфраструктурата и реалното търсене. Страхувам се, че много жилища ще останат непродадени, а някои сгради – недовършени.

– Променя ли се начинът, по който хората купуват жилища?

– Да. Купувачите стават предпазливи. Все по-често искат сградата да е достигнала поне Акт 14, преди да вложат парите си. Това означава, че инвеститорът трябва предварително да осигури поне половината от средствата за строителството. При себестойност над 1000 евро на квадратен метър една сграда с 20 000 кв. м площ изисква около 20 милиона евро. Малко инвеститори могат да си позволят подобно финансиране. Затова очаквам жилищното строителство да намалее.

– Кой беше най-тежкият момент в професионалния Ви живот?

– Имало е много трудни моменти. Учил съм вечерно в техникума, задочно във висшия институт и през цялото време съм работил. Трудно ми беше през 1992 г., когато напуснах „Заводски строежи“ и се разделих с хората, с които бях работил толкова години.

Но най-тежък беше периодът 2009–2010 г. Тогава голяма част от инвеститорите ни фалираха и загубих около 40 милиона. А ние имахме кредити за връщане. Следващите години работихме усилено, изплащахме задълженията и успяхме да запазим имуществото на компанията.

– Какво успяхте да съхраните?

– Две производствени бази, жилищния комплекс в Ахелой със 700 апартамента, от които около 300 са продадени, а останалите са наша собственост. Имаме и търговски обекти там.

Притежаваме хотели в Слънчев бряг  и Пампорово, офис и терени за бъдещо строителство. Съветвам дъщеря ми Мила Янакиева, която пое бизнеса, да стабилизира постигнатото и да не предприема големи инвестиции без сигурна реализация.

– Какво трябва да се развива в България вместо поредните жилищни комплекси?

– Високотехнологични производства с висока добавена стойност. В момента сме подизпълнители на големи международни компании. Произвеждаме кабели, резервни части, компоненти. При криза тези производства са сред първите засегнати. България трябва да произвежда собствени продукти, които да реализира на международните пазари.

– Строителството изпитва недостиг на кадри. Как виждате проблема?

– Много млади хора искат високи заплати веднага след завършване на образованието си, без да имат практически умения. Аз съм за доброто заплащане, но то трябва да съответства на знанията и извършената работа. Самият аз съм започнал от най-ниското стъпало. Професията се усвоява с практика.

Днес много строителни процеси са механизирани, но продължава да има недостиг на специалисти. Работници, които са получавали 2200–2500 евро в чужбина, вече не са доволни и от 2000 евро в България. Добрите специалисти заслужават високи доходи, но трябва да има и съответната производителност.

 – С кое от постигнатото се гордеете най-много?

– С това, което ще остане след мен. Освен строителството участвам и в предприятие „Термопласт“ край Бургас, което създадохме преди около 25 години с вой партньор. Днес там работят около 100 души и се произвеждат близо 400 вида пластмасови изделия и опаковки за хранително-вкусовата промишленост. Предприятието се развива добре и обсъждаме разширяване на производството. Гордея се с постигнатото, макар да осъзнавам, че при по-добра защита на интересите ни в договорите с инвеститорите компанията можеше да се развие още повече.

– Как виждате развитието на Бургас?

–  Бургас се развива добре и заслуга за това има Димитър Николов, който успя да използва отношенията си с централната власт, без да влиза в излишни конфликти. Но има още много работа по благоустрояването. Трябва да се намери решение и за занемарените стари къщи, включително тези с културно-историческа стойност. Собствениците трябва да носят отговорност за имотите си. Трябва да се работи и в тази посока.