Българското сирене по-евтино в Германия? Веригите посочиха причината
Цените, на които големите търговски вериги в България купуват стоки от местни доставчици, са се увеличили със 70% от 2021 г. досега. За сравнение, същите производители са повишили цените си за чуждестранните пазари с около 41%. Това заяви пред bTV изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.
Според него именно тази разлика обяснява защо някои български продукти, включително сирене, могат да се намерят по-евтино в Германия, отколкото у нас. Като допълнителен фактор той посочи различните ставки на ДДС.
Вълканов отхвърли обвиненията, че големите вериги реализират прекомерни печалби за сметка на потребителите. По думите му от всеки 100 евро приходи между 75 и 76 евро отиват за закупуване на стоките. Останалите средства покриват транспорт, заплати, осигуровки, амортизации и други разходи, а крайната нетна печалба е около 3%. Той оспори и твърденията, че търговците изкуствено завишават цените на млечните продукти. Според него млякото в магазините на производителите, включително държавната „Ел Би Булгарикум“, както и в млекоматите, често струва колкото или повече от това в големите вериги.
Спорът за надценките обаче продължава. Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова обвини търговците, че дори 100% надценка не им е достатъчна. „На чужд гръб и 100% надценка е малко. Това трябва да бъде прекратено“, заяви тя пред БНТ. Манолова настоя българските потребители да получават условия, не по-лоши от тези в Германия, включително по отношение на търговските надценки. От своя страна Вълканов обясни, че посочването на отделни продукти с високи надценки не дава реална представа за пазара. Според него веригите продават редица основни храни на по-ниски цени, като компенсират загубите от промоционалните кампании с други стоки.
Напрежението между търговците и държавата се задълбочава и заради засилените проверки. Вълканов заяви, че браншът три пъти е поискал среща с премиера, за да предложи мерки за ограничаване на цените и стимулиране на производството, но не е получил отговор. Вместо диалог, по думите му, една от веригите е получила искане да предостави информация в обем от 40 000 страници. Той предупреди, че административният натиск няма да доведе до по-евтини храни, като даде пример с Унгария, където държавната намеса в ценообразуването не е успяла да овладее високата инфлация. Междувременно КЗП е установила и други спорни практики. Според Манолова някои производители и доставчици са задължавани да използват определени касетки, предоставяни от фирми, свързани с търговските вериги. За тях се плащат депозит и допълнителна такса при всяка доставка. По изчисления на комисията това може да носи приходи до 365 евро годишно само от една касетка.