Оръжието и значката са безсилни срещу рака: Да не оставяме един смел полицай от Несебър сам в най-тежката битка
Един от най-смелите полицаи в Бургаска област днес води битка, в която служебната значка, оръжието и безстрашието му не могат да го защитят. Старши инспектор Станимир Богданов от РУ-Несебър, мъжът, който без колебание е заставал срещу опасни престъпници, сега се бори за собствения си живот. Диагнозата е жестока - рядък, изключително агресивен рак в четвърти стадий, с разсейки в мозъка, черния дроб, белите дробове и лимфните възли. Семейството му се нуждае спешно от 224 000 евро за лечение в Турция, за където заминава още днес. Времето ги притиска, а човекът, който никога не е отказвал помощ на никого, днес има нужда от всички нас.
За читателите на Флагман.бг Станимир Богданов не е непознато име. Той е лауреат от класацията Личност на годината. През 2017 г. бе номиниран заради изключителната му смелост и професионализъм.
На 4 юли същата година Станимир Богданов бил в почивка. Седял в заведение в Несебър и пиел кафе, когато вниманието му привлекли двама подозрителни мъже. Единият непрекъснато отивал до близък банкомат, без да тегли пари. Опитният криминалист усетил, че нещо не е наред. Приближил се до устройството и открил поставена техника за незаконно копиране на банкови карти.
Веднага уведомил колегите си. Двамата заподозрени вече се готвели да напуснат заведението. Богданов нямал служебно оръжие, нямал белезници, нямал подкрепление до себе си. Имал единствено опита, куража и решителността си.
Без да се поколебае, той се хвърлил срещу единия мъж и го задържал с голи ръце. Другият избягал, но впоследствие също бил арестуван. Разследването разкрило организирана схема за източване на банкови карти, подготвяна за курортите по Южното Черноморие.
Това е Станимир Богданов. Полицай и в почивния си ден. Човек, който не чака някой друг да поеме риска. Когато трябва да се спаси човек или да се спре престъпление, той тръгва пръв.
Тогава той вече имаше 16 години служба в МВР, множество отличия и уважението на колегите си. Днес зад името на този достоен български полицай стоят съпругата му Катя, дъщеря му Златомира и синът му Емил. Трима души, за които той е целият свят.
Болестта връхлетяла семейството по Коледа през 2024 година.
Лекарите установили рядък смесен невроендокринен и невроендокринен тумор на ректума, известен като MiNEN. Заболяването е в четвърти стадий и се отличава с изключително агресивно развитие.
Последвали операции, химиотерапии и лъчетерапии. Имало период на подобрение, който върнал надеждата на близките му. После състоянието му отново се влошило. Появили се силни болки и отоци. Изследванията установили разсейки в мозъка, черния дроб и белите дробове.
Въпреки всичко Станимир продължавал да успокоява децата си с познатата усмивка и думите: „Спокойно, деца! Всичко е наред, добре съм!“.
Семейството преминало през поредната смяна на лечението, а след това и през лъчетерапия заради мозъчните метастази. Близките му потърсили специалисти в различни лечебни заведения в България. Накрая се обърнали към болница Biruni в Истанбул.
Медицинският екип в Турция е изготвил предложение за допълнителна оценка и персонализирано онкологично лечение, включващо дендритна клетъчна ваксина, CIK клетъчна имунотерапия, химиотерапия и специализирани изследвания. Прилагането на отделните терапии зависи от последващата медицинска преценка. Общата стойност на предложената програма е 224 000 евро.
За семейството тази сума е непосилна. Досега близките са покривали лечението с лични средства. Сега се обръщат към всички хора с добри сърца, защото състоянието на Станимир се влошава, а те искат да му осигурят шанс за ново лечение.
Неговата дъщеря Златомира Колева се обърна към редакцията ни с молба, която няма как да остави човек безразличен.
„Днес баща ми води най-тежката битка в живота си - бори се с рядка и изключително агресивна форма на рак в IV стадий. Събираме средства за лечение в Турция, а времето ни притиска. Баща ми е посветил живота си на това да помага на другите, а днес самият той има нужда от помощ“, пише Златомира.
В тези думи има болката на едно дете, което отказва да приеме, че болестта може да му отнеме бащата. Има и надежда, че хората, на които Станимир е служил през целия си професионален живот, сега ще застанат до него.
Станимир Богданов е много уважаван и сред колегите си - не само в РУ-Несебър, но и в цялата Бургаска област. Всички са в шок от новината за битката, която той води.
Неговата колежка Евгения Терзиева, работила години наред рамо до рамо с него в РУ-Несебър, разказва за един изключителен професионалист, който никога не се е криел зад гърба на другите. Напротив, поемал е най-опасните задачи, обучавал е младите полицаи, споделял е знанията си и винаги е протягал ръка на всеки, изпаднал в затруднение.
„Старши инспектор Станимир Богданов е достоен и рядко срещан мъжкар в редиците на Министерството. Повярвайте ми, не останаха много такива! Държи на думата си. Каже ли нещо - закон е! Има ли работа - върши се на момента, без значение от спецификата ѝ, при това безупречно“, пише тя.
Станимир неизменно заставал начело, когато предстояло задържане на опасен престъпник. Той ѝ предавал опита си, помагал ѝ при трудни случаи и поемал част от задълженията ѝ, когато имала нужда от подкрепа.
„Трябва да се атакува адрес, да се задържат опасни престъпници - първи е! Първи, ама първи! Сърцето и куражът му са като планина“, разказва тя.
Има още нещо, което прави днешната му съдба особено болезнена. Когато в служебната поща пристигали призиви за финансова помощ за болни полицаи и пожарникари, Станимир не подминавал нито един. Вадел пари от собствения си джоб и дарявал, без значение дали познава човека. Не чакал благодарност. Не търсел признание.
Днес именно той е човекът, за когото се събират средства.
Зад смелия криминалист стои и един изключително грижовен съпруг и баща. Съпругата му Катя е неговата любов от младежките години. Двамата са заедно вече 29 години. Обичал да готви за семейството. Да купува подаръци и цветя на жена си, дори без повод. Да събира близките си около масата. Да превръща обикновените моменти у дома в истинска радост.
Дъщеря му Златомира и синът му Емил са неговата най-голяма гордост. Когато Злати учела в Руската гимназия в Бургас, всяка сутрин баща ѝ ставал рано, за да я изпрати до автобусната спирка. Вечер я посрещал. Винаги намирал време да я изслуша.
Когато Емил започнал да учи в Бургас и останал на пансион, Станимир готвел за него всяка неделя и сряда. Носел му топла домашна храна, защото искал синът му да усеща грижата на баща си дори когато не са заедно.
Разговорите с децата му завършвали с думите „Обичам те, тати!“ или „Нали знаеш, че тати те обича?“.
Сега Злати и Емо искат единствено още време с него. Още семейни вечери. Още телефонни разговори. Още прегръдки. Още години, в които да чуват гласа на баща си.
Преди дни Евгения го е видяла пред Районното управление в Несебър. Било дъждовно. Тя чакала в автомобила си, когато забелязала познатата тойота на Станимир да влиза в паркинга.
От колата слязъл човекът, когото тя помни като един от най-силните и безстрашни мъже в полицията. Но този път вървял бавно, отслабнал, пребледнял, подпрян на патерица.
„Едва го познах - отслабнал, пребледнял, с патерица в ръка, с бавни движения, носещ голяма тежест на плещите си“, разказва колежката му. Тя описва как Станимир я забелязал и ѝ помахал, а тя не намерила сили да излезе от автомобила.
„Не можах да сляза. Плачех и се криех зад мокрото от дъжда стъкло на прозореца“, признава колежката.
През годините тя е виждала Станимир в опасни ситуации, при арести и тежки полицейски операции. Виждала е как поема риск, как пази колегите си и как помага на хора, които дори не познава. Никога не си е представяла, че един ден ще го види толкова изтощен от болестта.
Евгения разказва, че дори след тежките операции Станимир се опитвал сам да се справя с всичко. Не искал да притеснява никого. Не търсел финансова помощ. Дори когато се наложило да помоли за кръводарители, се чувствал неудобно.
През цялото това време до него неизменно стои Катя. Жената, с която е изградил живота си, която е отгледала с него две прекрасни деца и която днес го придружава при лекарите и му помага да преминава през най-тежките дни.
Колежката му описва с огромна болка тази промяна: „Битка, която накара един силен мъж да сведе глава на рамото на неговата си Катя и да си позволи да бъде слаб“.
Тази картина трудно се забравя. Мъжът, който винаги е бил опора за останалите, днес има нужда някой да бъде опора за него.
Колежката на Станимир завършва разказа си с думи, които отправяме и ние към всички:
„Моля ви, хора, моля ви - който има възможност, нека помогне на един достоен български полицай да остане сред нас. Нека му помогнем да бъде с децата си и на старини. Нека им подарим време сега, защото до преди тази болест той винаги беше повече на работа, отколкото вкъщи!“.
В дарителската кампания, организирана от дъщеря му Златомира Колева и брат ѝ Емил, децата му разказват колко тежко е да наблюдават страданието на баща си и да знаят, че необходимите средства надхвърлят възможностите на семейството.
„Баща ни с всеки изминал ден гасне пред очите ни, а болките стават все по-силни. Ако лечението не започне скоро, ще се случи най-лошото“, пишат те. Двамата се надяват дарителската кампания да осигури необходимата сума за предложеното лечение в Истанбул.
„Моля ви, дайте ни шанс да имаме повече време с тати! Той цял живот е помагал на другите, а днес самият той има нужда от помощ. Всяка помощ е надежда за нашето семейство“, призовават Златомира и Емил.
ДАРИТЕЛСКА КАМПАНИЯ ЗА СТАНИМИР БОГДАНОВ
Кампанията е организирана чрез платформата PavelAndreev. Необходимата сума е 224 000 евро. Средствата са предназначени за предложената лечебна програма в болница Biruni в Истанбул.
Не е нужно човек да разполага с голяма сума, за да помогне. Дарения от 5, 10 или 20 евро също имат значение. Споделянето на кампанията също ще помогне историята на Станимир да достигне до повече хора.
Обръщаме се към колегите му от МВР, към всички полицаи, пожарникари, служители на институции, към жителите на Несебър, Бургас и цялата страна. Към всеки човек, който някога е получавал помощ от униформен служител. Към всеки родител, който разбира колко страшна е мисълта да не види децата си да пораснат.
Този път помощта е необходима на един от хората, които са свикнали да я дават.
Станимир Богданов е бил първи, когато друг човек е имал нужда от спасяване. Днес нека ние бъдем първи за него. За Катя, която го държи за ръката. За Злати и Емо, които искат баща им да остане до тях. За един човек, доказал с делата си какво означава да служиш на другите.
ДАРЕТЕ СЕГА: ШАНС ЗА ЖИВОТ НА БАЩА НИ СТАНИМИР
Нека не оставяме този достоен български полицай сам в най-тежката битка на живота му.