Не Airbnb, а преселването към големите градове натиска жилищния пазар
Все повече хора се затрудняват да си позволят покупка или наем на жилище в големите градове, сред които е и Бургас. Цените на имотите растат, а финансовите възможности на домакинствата все по-трудно догонват пазара. За тази тенденция предупреди Добромир Ганев, предприемач и бивш председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“, по време на среща в Бургас. По думите му само за последните 3–4 години възможността на хората да си позволят жилище се е влошила с над 20–25%, като тенденцията е особено видима в София.
„Измамно е усещането, че в България все още нямаме проблем с достъпността на жилищата. Особено в София тя се влошава значително през последните няколко години“, коментира Ганев.
Той направи сравнение с периода 2005–2010 г., когато покупката на собствен дом е била още по-трудна спрямо доходите. Въпреки че днес ситуацията е по-добра оттогава, през последните години тенденцията отново се обръща и жилищата стават все по-непосилни за част от населението. Една от основните причини според експерта е преселването към големите икономически центрове. Хората напускат по-малките населени места в търсене на по-добра работа, по-високи доходи и възможности за развитие. Така търсенето на имоти в София, Варна, Бургас и Пловдив се увеличава, а това създава допълнителен натиск върху жилищния пазар.
„Преселването от по-малък икономически център в по-голям с цел развитие и по-добра работа всъщност създава проблема на пазара“, обясни Ганев.
Според него това е един от основните български проблеми, който не може да бъде решен единствено с мерки в жилищния сектор. Необходимо е да се създадат по-добри условия за бизнес и работа и в по-малките градове, за да не се концентрира населението само в няколко големи центъра.
Ганев обърна специално внимание и на краткосрочните наеми, които в редица европейски градове се посочват като причина за недостига на жилища за постоянно живеене. Според него обаче ситуацията в България е различна.
„В България проблемите не са толкова с краткосрочните наеми. Има натиск само в определени райони в централните части на големите градове“, обясни той.
По представените от него данни у нас около 7000 имота се отдават краткосрочно. Според Ганев това е сравнително малък брой на фона на целия жилищен пазар и не може да бъде определян като основна причина за поскъпването на имотите.
Друг сериозен проблем е липсата на точна информация за жилищата, които официално се водят необитаеми. Често се говори за голям брой празни апартаменти, но реално не е ясно колко от тях действително стоят заключени и колко се отдават под наем без договори или без официална регистрация.
„Говорим, че имаме празни жилища, но колко от тях се отдават под наем на черно, много трудно можем да преценим. Не е сигурно дали изобщо тези имоти са празни“, отбеляза експертът.
Според него без надеждни данни е трудно да се прецени какви мерки биха дали реален резултат. България има своите специфични проблеми и те трябва да бъдат отчетени при въвеждането на бъдещите европейски правила за жилищния сектор.
Сред възможните решения Ганев посочи изграждането на социални жилища и домове за млади хора, които тепърва започват самостоятелния си живот и навлизат на пазара на имоти.
Това може да стане чрез публично-частни партньорства, при които държавата, общините и строителният бизнес обединяват усилия за осигуряване на жилища при по-приемливи финансови условия.
Според Ганев подобни проекти могат едновременно да подпомогнат младите семейства и да дадат нови възможности за развитие на строителния сектор.
Той подчерта, че европейските инициативи за по-достъпни жилища са важни, но при прилагането им в България трябва да се вземат предвид реалните причини за поскъпването на имотите, а не просто да се копират решения от други държави.
Изказването беше част от дискусията „Енергийни, ефективни и достъпни жилища през 2027 г.“, организирана от регионалната структура на Националното сдружение „Недвижими имоти“ в Бургас.