Нов ценови удар по храните през 2027 г.? Три заплахи надвисват над хляба, олиото и месото
Хлябът, олиото и месото могат да поскъпнат допълнително през 2027 г., ако три неблагоприятни фактора ударят едновременно световното земеделие. Скъпите торове, проблемите с доставките на дизел и силният климатичен феномен Ел Ниньо заплашват да увеличат производствените разходи и да намалят добивите. Подобно развитие би се усетило и в България, въпреки че страната ни произвежда значителни количества зърно и слънчоглед.
Опасността не е само в по-високата себестойност на земеделската продукция. Ако стопаните ограничат използването на торове, а неблагоприятното време увреди посевите, на международните пазари може да се появи и недостиг на определени суровини.
Първият проблем са торовете. Международната търговия с карбамид, амоняк и сяра е чувствителна към нарушенията на доставките през Ормузкия проток. Тези суровини имат важно значение за отглеждането на пшеница, царевица и ориз. При трайно високи цени част от производителите могат да намалят торенето, което увеличава риска от по-слаби реколти.
Вторият удар идва от горивата. Дизелът е необходим за обработката на земята, прибирането на реколтата и транспорта. Затруднените доставки и ограниченията върху износа на горива могат да задържат разходите високи дори при стабилизиране на цените на суровия петрол.
За българските земеделци този натиск вече не е само прогноза. Данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2026 г. показват, че разходите за енергия и горива в селското стопанство са нараснали с 20,3% на годишна база, а минералните торове са поскъпнали с 15,9%. В същото време цените на земеделската продукция са се увеличили едва с 2,1%.
ПРИПОМНЯМЕ: Разходите в българското земеделие растат значително по-бързо от цените на продукцията
Третата заплаха е Ел Ниньо. Според прогнозата на американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA) от 8 октомври вероятността климатичният феномен да остане силен или много силен през периода януари - март 2027 г. надхвърля 83%.
Ел Ниньо променя валежите и температурите в различни части на света. При неблагоприятно развитие могат да пострадат производителите на пшеница в Австралия, на царевица и соя в Бразилия, както и на палмово масло в Югоизточна Азия. Това обаче са рискове, а не потвърдени загуби на бъдещите реколти.
Последствията могат да достигнат до потребителите по няколко направления. По-скъпата пшеница увеличава натиска върху производството на брашно и хляб. Проблемите със слънчогледа, соята и палмовото масло могат да повишат цените на растителните мазнини. А ако царевицата и соевият шрот поскъпнат, ще нараснат и разходите за фуражи, които имат съществен дял в себестойността на месото.
Данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) вече показват движение нагоре на международните пазари. През септември 2026 г. световният индекс на цените на храните се повиши с 1,5% спрямо август и беше с 5,8% над равнището отпреди година. Най-силно за месеца са поскъпнали зърнените култури, докато индексът на месото е отбелязал понижение.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо хлябът в България поскъпна с близо 90%, а житото - с около 20%
Дори добра българска реколта не гарантира ниски цени в магазините. Пшеницата, царевицата и слънчогледът се търгуват на международни пазари, а крайната цена на храните зависи също от електроенергията, транспорта, труда, преработката и търговските надценки.
Затова евентуално увеличение на цената на пшеницата с 20% не означава автоматично същото поскъпване на хляба. Колко от допълнителните разходи ще достигнат до потребителите зависи от цялата производствена и търговска верига.
Възможно е ценовият натиск да бъде ограничен, ако доставките на торове и горива се нормализират, световните запаси останат достатъчни и климатичните условия не причинят тежки загуби. Следващата актуализация на световния индекс на цените на храните на ФАО е насрочена за 6 ноември, а NOAA ще публикува нова прогноза за Ел Ниньо на 12 ноември.