Европа се готви за климат с 3 градуса по-топъл! Брюксел въвежда нови задължения, но без пари за домакинствата

Европа трябва да се подготви за климатични бедствия при глобално затопляне с 3 градуса до края на века. Европейската комисия предвижда нови задължения за държавите членки, които ще трябва ясно да определят кой отговаря за защитата на населението от наводнения, пожари и продължителни горещини. Брюксел обаче не планира допълнителна финансова помощ за домакинствата, въпреки растящите разходи за приспособяване към променящия се климат.

Новата стратегия беше представена от еврокомисаря по климата Вопке Хукстра в интервю за „Евронюз“. По думите му светът се движи към превишаване на прага от 1,5 градуса, заложен в Парижкото споразумение. Дори успешното ограничаване на вредните емисии няма да предотврати част от климатичните последствия, за които европейските държави трябва да започнат подготовка още сега.

Предвижда се общ европейски сценарий, отчитащ затопляне с 2 градуса до 2050 г. и с 3 градуса до 2100 г. Това са ориентири за оценка на риска, а не неизбежна прогноза. Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за планетата, което поставя под допълнителен натиск градовете, водоснабдяването, земеделието и транспортната инфраструктура.

Една от основните промени засяга отговорността на институциите. Държавите сами ще определят дали националните, регионалните или местните власти отговарят за конкретните превантивни действия. Европейските правила ще изискват това разпределение да бъде ясно записано предварително, вместо след всяко бедствие институциите да спорят кой е трябвало да предприеме мерки.

Брюксел настоява климатичните рискове да бъдат отчитани още при проектирането на пътища, мостове, жилищни квартали и обществени сгради. Съоръженията, изградени според температурите и валежите от миналите десетилетия, невинаги отговарят на условията, които се очакват през следващите години.

Цената на тази промяна вече се усеща. Според оценката, представена от Хукстра, щетите от екстремните метеорологични явления през изминалото лято надхвърлят 100 млрд. евро. Разходите включват унищожена собственост, повредена инфраструктура и възстановяване след пожари и наводнения.

Най-спорният въпрос остава финансирането. Европейската комисия предлага 35% от следващия бюджет на ЕС да бъдат насочени към климата и природата, а Европейската инвестиционна банка предвижда 30 млрд. евро за климатична адаптация до 2030 г. Отделна програма за подпомагане на семействата при укрепване на жилища и защита от екстремни температури засега не е обявена.

Допълнителен проблем е недостатъчното застрахователно покритие. По данни, цитирани от Европейската комисия, едва около 25% от активите, изложени на климатични рискове, са застраховани. При бедствие значителна част от финансовите загуби остават за собствениците и публичните бюджети. Затова Брюксел предвижда по-тясно сътрудничество със застрахователния сектор.

Предложенията ще бъдат част от европейската рамка за климатична устойчивост, предвидена за представяне на 27 октомври. Конкретните финансови ангажименти ще зависят и от преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС, в който средствата за климатична защита ще се разпределят наред с тези за отбрана, сигурност, икономическа конкурентоспособност и земеделие.