Бургас отново се събра за поезия

Има нещо обнадеждаващо в това да видиш как само за няколко дни един град два пъти изпълва залите си заради поезията. Заради думите. Онези крехки, понякога болезнени, понякога спасителни думи, които се опитват да назоват човешкото.

След като съвсем наскоро бургазлии се редиха на опашка за стихосбирката на Яна Вълчева, снощи поезията отново събра публика в препълнена зала. Този път мястото беше друго – Културен център „Морско казино“, една от онези градски територии, които имат особено значение за духовния живот на Бургас. А поводът – „Поетични реплики“, среща между гостуващата Ина Иванова, домакина Диана Саватева и техни приятели и съучастници.

Бургазлии се редиха на опашка за поезия

Признавам, че очаквах онова, което обикновено очакваме от подобни вечери: разговор за литературата, споделяне на творчески опит, рецитация на стихотворения. Получихме всичко това, но и нещо повече. Получихме спектакъл.

Не просто литературно събитие, а внимателно изградено сценично преживяване, в което няколко изкуства намериха общ език. Поезията не остана затворена между кориците, нито се ограничи до гласа на своя автор. Тя премина през музиката, движението, интонацията, присъствието на изпълнителите. Дори пространството участваше в представлението – от тавана висяха листове с поезия, превръщайки залата в нещо като ефирна арт инсталация. Думите бяха едновременно текст, звук и образ. Можеше да ги слушаш, да ги гледаш, да ги усещаш около себе си.

И тогава се случи онова, което отличава добре замисленото културно събитие от обикновеното представяне на книга: публиката престана да бъде просто публика. Тя се оказа вътре в самото преживяване.

Ина Иванова и Диана Саватева очевидно се познават добре, харесват се и изпитват уважение една към друга. Личеше си в начина, по който разговаряха, в естествеността на преходите между тях, в лекотата, с която едната оставяше пространство на другата. Двете имат и общ редактор – голямата Аксиния Михайлова. И дори гласовете им притежават сходен тембър, сякаш и звученето им е намерило някаква неочаквана обща територия.

Затова синхронът между тях не беше изненада. Изненадата дойде от друго място – от начина, по който стихотворенията им заживяха в изпълненията на млади хора, изучаващи театрално майсторство в Бургас, както и на няколко техни почитателки в зряла възраст.

В подобни моменти човек разбира колко условна е представата, че стихотворението принадлежи единствено на онзи, който го е написал. Авторът му дава първия дъх, но след това думите започват собствен живот. Друг глас открива в тях нова интонация, друго лице им придава различна светлина, друга чувствителност извежда на повърхността смисъл, който дори самият автор може би не е осъзнавал докрай.

Фестивалът на изкуствата на Бургас Порт Прим се завръща с девето издание: Вижте програмата

Младите изпълнители внесоха в стиховете енергия и непосредственост, а по-зрелите участнички – друг вид присъствие, натрупано от времето и личния опит. Така поезията не просто беше прочетена. Тя беше преоткрита пред очите ни.

Музикалните паузи също имаха своята роля. Те не бяха декоративни прекъсвания между отделните части, а мостове между две поетични вселени. Даваха време на чутото да се оттегли, без да изчезне, и подготвяха слуха за следващото.

Разбира се, „Поетични реплики“ не се изчерпа със сценичното преживяване. В разговорите си двете авторки надникнаха и в онова трудно обяснимо пространство, в което се ражда литературата – творческия процес, съмненията, решенията, онези малки вътрешни движения, които в крайна сметка се превръщат в стих.

Според Ина Иванова в поезията е важно да има дихание. Мисъл, която заслужава да бъде задържана. Диханието е повече от ритъм и пунктуация. То е пространство между казаното и премълчаното, между образа и неговото обяснение. То позволява на стихотворението да не се затвори в собствените си граници.

Особено важни в този смисъл са отворените финали. Те не поставят окончателна точка, а канят читателя да продължи нататък по пътя на автора. Да добави нещо свое, да се усъмни, да си спомни, да намери личен смисъл там, където текстът съзнателно е оставил място за него.

Това е една от големите привилегии на поезията: тя може да приключи на страницата, без да приключи в човека.

Диана Саватева насочи разговора към паметта – тази ненадеждна, избирателна и непрекъснато променяща се основа на личното ни съществуване. Ние не помним линейно. Не съхраняваме миналото като прилежно подреден архив, в който всяко събитие стои на точното си място. Паметта е фрагментарна. Сглобяваме я и я разглобяваме, събираме разпилени части, запълваме празнини, понякога променяме значението на онова, което сме преживели.

В този процес споменът престава да бъде просто свидетелство за миналото. Той се превръща в материал, от който изграждаме настоящето си. А литературата е едно от местата, където този невидим труд на съзнанието придобива форма.

Може би тъкмо затова поезията толкова често се движи между отсъствието и присъствието, между онова, което сме запазили, и онова, което сме изгубили. Тя не възстановява миналото в неговата цялост. Понякога прави нещо по-важно – показва ни как то продължава да живее в нас.

Хубаво беше.

И това „хубаво“ не е учтивото заключение, с което обикновено приключваме разказа за едно културно събитие. То е оценка за усилието да се излезе извън познатия формат, да се потърси нов начин за среща между автори и публика, да се покаже, че литературата не е непременно самотно занимание, извършвано в тишината на кабинета, а може да бъде живо, споделено и многопластово сценично изкуство.

„Поетични реплики“ е формат, който заслужава продължение. Защото не просто представя поезия, а създава условия тя да бъде преживяна по различен начин. А в град като Бургас, който има своите литературни традиции, своите автори и своята публика, подобни срещи могат да се превърнат в нещо повече от отделни събития – в устойчива част от културния му живот.

Накрая остава да пожелаем успех на Ина Иванова в надпреварата за наградите „Перото“ за 2026 година. Най-новата ѝ книга, „Непокътнат свят“, е сред номинираните в краткия списък в категория „Поезия“. Това е заслужаващо внимание признание за автор, който снощи показа и колко естествено стиховете могат да прекрачат страницата и да намерят нови начини да достигат до хората.

А на Ина трябва да кажем и нещо съвсем просто: винаги е добре дошла в Бургас.

Защото градът има нужда от такива вечери. От пълни зали, в които никой не обещава лесни отговори. От разговори, които не се страхуват от сложността. От изкуство, което не се натрапва, а увлича. И от поезия, която не настоява да бъде разбрана веднага, а ни оставя достатъчно пространство, за да продължим сами.

Може би това е най-хубавото, което се случи снощи в Морското казино. Не просто че поезията отново събра хората. А че им даде повод да останат заедно още малко – в онова рядко пространство, където думите свършват, но смисълът продължава.