Европа пламна от протести! Сблъсъци, пожари и стотици арести във Франция, напрежение и в други държави

Мащабна протестна вълна разтърси Европа в събота, 17 октомври. Най-тежките безредици избухнаха във Франция, където недоволството от високите разходи за живот и проблемите в образованието прерасна в сблъсъци с полицията. Напрежение имаше също в Белгия, Италия и Албания, докато хиляди португалци излязоха на улицата с искания за по-високи заплати и пенсии. В отделните държави протестите имат различни причини, но поставят на преден план социални проблеми, недоверие към властите и въпроси за действията на полицията.

Във Франция демонстрациите обхванаха Париж, Марсилия, Лион, Страсбург, Рен, Тулуза и още редица градове. Полицията използва сълзотворен газ и палки срещу участници в безредиците, а по улиците се стигна до палежи и разрушения. По последни данни, цитирани от британския вестник „Гардиън“, задържаните в страната са над 400 души. Първоначално френското вътрешно министерство беше съобщило за 166 ареста към обяд, но броят им нарасна с развитието на събитията.

Особено тежки бяха инцидентите в Марсилия. Група протестиращи проникна в сградата на кметството, а щети бяха нанесени и на полицейско управление. Кметът Беноа Паян осъди посегателството, като уточни, че материалните поражения са относително ограничени. В Лион беше запален офис на туристическата служба, а в Париж маскирани демонстранти замеряха полицаи с предмети и блокираха достъпа до сградата, в която се помещават телевизия CNews и радиостанция Europe 1.

Протестната вълна във Франция започна още през септември с ученическо недоволство от недостига на преподаватели, лошите условия в училищата и недостатъчното финансиране на образованието. Постепенно към учениците се присъединиха студенти, синдикални организации, земеделски производители и представители на движението на „жълтите жилетки“. Исканията се разшириха до повишаване на доходите и мерки срещу поскъпването на храните, горивата и жилищата.

Франция в пламъци: 15-годишен остана без ръка, подпалиха училище със 100 души вътре

Поведението на полицията също е във фокуса на общественото внимание. При предишни ученически демонстрации 15-годишно момче загуби ръката си след взрив на полицейска граната, а за други тежки наранявания бяха подадени сигнали до контролните органи. Френският вътрешен министър Лоран Нюнес обвини крайнолеви групи, че целенасочено предизвикват безредици. Той обяви твърд подход срещу насилието, докато властите са под натиск да гарантират, че използваните полицейски средства са пропорционални.

Напрежението предизвика и политически сблъсък. Президентът Еманюел Макрон призова демонстрантите да протестират мирно, а премиерът Себастиен Льокорню осъди вандалските прояви. Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон защити правото на гражданите да изразяват недоволството си и разкритикува медиите, че се съсредоточават предимно върху насилието. Жордан Бардела от крайнодясната партия „Национален сбор“ подкрепи полицията и обвини радикални участници, че се стремят към хаос. Разногласията се засилват преди президентските избори във Франция през 2027 година.

В Белгия също се стигна до сериозни сблъсъци. Между 500 и 600 души се събраха в Брюксел на антифашистка демонстрация, която прерасна в безредици край гара „Брюксел-Юг“. Част от протестиращите хвърляха предмети по служителите на реда и използваха строителни заграждения. Полицията отговори със сълзотворен газ и водно оръдие. Вътрешният министър Бернар Кентен предупреди, че властите ще предприемат необходимите мерки за възстановяване на реда. Белгийската демонстрация има собствен политически контекст и не е част от френското ученическо движение.

Сцени на насилие имаше и в Италия. На площада пред катедралата в Милано протест срещу високите разходи за живот завърши със сблъсъци. Според Ройтерс групи демонстранти хвърляли камъни и други предмети по полицаите, които използвали сълзотворен газ. Служители на реда се опитали да изтласкат маскирани участници от търговската галерия „Виторио Емануеле II“. Магазини спуснали защитните си решетки, туристи напуснали района, а метростанцията при катедралата временно била затворена. Италиански медии съобщават за пострадали и задържани.

В Албания антиправителствените протести продължават вече няколко дни и са съпроводени от тежки сблъсъци в столицата Тирана. Ученици, студенти и други демонстранти настояват за оставката на премиера Еди Рама, като посочват корупцията, безработицата и проблемите в образованието сред причините за недоволството. Протестната вълна е свързана и със споровете около мащабен туристически проект по албанското крайбрежие. При безредиците срещу полицията са използвани камъни, пиротехнически средства и запалителни предмети, а силите на реда са отговорили със сълзотворен газ и водни оръдия.

Данните на Асошиейтед прес сочат 167 задържани и 132 ранени полицаи при последните сблъсъци в Албания. Появиха се и по-високи обобщени оценки за арестите от началото на протестната вълна, но те обхващат различни периоди и не бива да се смесват с резултатите от един ден. Албанските власти започнаха проверка и на действията на служители на реда по сигнали за прекомерна употреба на сила. Въпреки натиска Рама заяви, че няма намерение да подава оставка.

На различен фон преминаха протестите в Португалия. Хиляди хора участваха в демонстрации в Лисабон, Порто и Коимбра, организирани от синдикалната конфедерация CGTP. Те поискаха по-високи заплати, по-добри пенсии, достъпни жилища и повече средства за обществените услуги. Според синдикатите ръстът на цените на храните, горивата и наемите продължава да затруднява домакинствата, докато доходите не успяват да компенсират поскъпването. Организаторите разкритикуваха и проекта за държавен бюджет за 2027 година.

През октомври големи демонстрации имаше и в Испания, където жилищната криза изкара десетки хиляди граждани по улиците на десетки градове. На 3 октомври около 70 000 души протестираха в Мадрид, а във Валенсия се стигна до сблъсъци с полицията. Испанските прояви са част от по-продължително недоволство срещу скъпите наеми и затрудненията при намирането на достъпно жилище, а не от обща акция, организирана заедно с протестите във Франция.

Така европейската карта на недоволството се разширява, но зад демонстрациите стоят различни обществени и политически конфликти. Във Франция водещи са проблемите в образованието и покупателната способност, в Португалия - доходите и социалната политика, в Испания - жилищата, а в Албания - исканията за политическа промяна. Общото между тях е натискът върху институциите да отговорят на натрупаните проблеми, докато насилието в някои градове поставя допълнителни въпроси за обществената сигурност и правото на мирен протест.