"Азимут" ни изнудват, само от мен поискаха 800 хил. лева за тласкателя

Между две от големите строителни компании в Бургас – „Азимут Кънстракшън“ и „Лего груп 5“ се очертава сериозен конфликт заради помпено-тласкателната станция, от която зависи присъединяването на новите жилищни сгради към канализационната мрежа в кв. „Мадика“. Съоръжението е изградено от инвеститорите на комплекс „Азимут“, но все още не е въведено в експлоатация.

Междувременно собствениците на готови апартаменти продължават да чакат разрешение за ползване.

Двама от големите строители на Бургас на прага на война! Една тласкателна станция блокира инвестиции за милиони

След публикациите на Флагман.бг и получената официална позиция от „Азимут“, за коментар ни потърси и Иван Сивев - съсобственик на „Лего груп 5“, чието дружество има три жилищни сгради в района. В пространен разговор пред наш репортер той изложи своята версия за финансовите условия, предложени от другия инвеститор, липсата на гаранции за сроковете и възможния изход от противоречието. Сивев твърди, че на среща преди около година от компанията му са поискани 800 хил. лева, без да бъде представена ясна методика за изчисляването им. Той заявява, че не отказва участие във финансирането на общата инфраструктура, но настоява за документи, действителна стойност на строителството и пропорционално разпределение на разходите.

– Г-н Сивев, как се стигна до конфликта между „Лего груп 5“ и инвеститорите на „Азимут“? Какво точно се случи на срещата ви?

- Проблемът не е отсега, а от доста време. Аз не водя война с колегите от "Азимут", дори напротив. Говорим си, в добри отношения сме, но имаме разногласия за един спорен тласкател. Ние ходихме на среща при тях заедно с още няколко строители от кв. "Мадика". Лично на мен ми казаха: „Имате три сгради, искаме ви 800 хиляди лева“. Аз ги попитах: „На базата на какво ми искате тези 800 хиляди? По РЗП ли ги смятате, по какъв начин?“. Отговориха ми, че те са си ги сметнали. Обясних им, че няма да дам никакви пари, без да ми посочат как е направена тази сметка. Не може просто да ми кажеш една сума и аз да я платя. За мен това е натиск. Искам да знам колко струва съоръжението, какво точно плащаме и какъв е принципът, по който са определени парите за отделните инвеститори. Те имат 50 декара и около 228 хиляди квадратни метра разгъната застроена площ. Ние имаме 10 декара и 25 хиляди квадратни метра РЗП. При това положение как се определя нашата част? Не може тези различия да не бъдат отчетени. Ако става дума за общо съоръжение, трябва да има обща и справедлива сметка.

- Тоест поисканите 800 хил. лева са за три ваши сгради?

- Да, искам това да е съвсем ясно. За три сгради ни поискаха 800 хиляди лева. Не казвам, че сумата е за една сграда. За трите е. Срещата беше преди около година. Отидохме, разговаряхме и когато ми казаха сумата, аз отказах. Казах им: „800 хиляди лева няма да ви дам при тези условия“. В района обаче не сме само ние. Има и други строители, които имат по няколко сгради. Ако от нас искат 800 хиляди, а от други компании искат също големи суми, трябва да се види колко общо ще бъде събрано. Станцията обслужва много обекти, не само нашите три сгради. Това е причината да настоявам за реална сметка, а не за суми, които някой е определил едностранно.

- Как според Вас трябва да бъдат разпределени разходите?

- Аз им казах: „Добре, колко струва цялото съоръжение? Дайте да го сметнем честно, по РЗП“. Ако вие имате 228 хиляди квадратни метра, а ние имаме 25 хиляди, трябва да се изчисли какъв дял се пада на всеки. По моите сметки нашето участие би трябвало да е около 100 хиляди лева, ако се приложи такъв принцип и се вземе предвид общият мащаб на строителството. Това е приблизителна сметка. Но аз им казах и друго: ние сме съгласни да дадем и 300 хиляди, и 400 хиляди лева, ако има основание за това. Не е въпросът да не платим нищо. Въпросът е да не ни искат 800 хиляди или един милион, без да обяснят откъде идва тази сума. По информацията, с която разполагам, цялата помпено-тласкателна станция струва около 3 милиона лева. Ако поискат от нас 800 хиляди, а от още няколко фирми поискат по един милион, излиза, че ще съберат много повече, отколкото струва самото съоръжение. Затова призовавам чрез Флагман.бг: нека покажат действителната стойност. Нека седнем всички строители, да извадим документите, да видим кой какво ще ползва и тогава да плащаме. Това е най-нормалното.

- На срещата поискали ли сте конкретен срок за въвеждането на станцията в експлоатация?

- Разбира се. Това беше един от основните въпроси. Казах им: „Добре, нека приемем, че ще ви платим тези 800 хиляди лева. Дайте ни срок кога ще вземете Акт 16 за станцията“. Отговориха ни: „Ние такива срокове не можем да дадем“. Тогава попитах: „Как да ви дам 800 хиляди лева? Вие не можете да ми дадете гаранция кога това съоръжение ще бъде въведено в експлоатация. Как да платя толкова пари, без да знам кога ще можем да се присъединим?“. Това е същината на проблема. Ако някой иска от теб толкова сериозна сума, трябва да има някакъв ангажимент. Не може да платиш и след това да чакаш неопределено време. Не съм съгласен!

- Наш източник, който също строи в района, твърди, че част от инвеститорите вече са платили договорени суми и са получили предварителни съгласия за присъединяване. Какво знаете Вие?

- Някои може и да са платили. Но аз питам друго: платили са, добре, а имат ли договор? Нека покажат договора. Нека се види дали в него пише кога станцията ще бъде въведена в експлоатация и кога сградите им ще могат да се присъединят. Защото според мен такъв срок няма. Те са платили, за да им разрешат бъдещо присъединяване и да могат да продължат с документите за сградите си. Това им е било необходимо, за да получат строително разрешение или да придвижат процедурите. Но това не означава, че са получили гаранция кога станцията ще заработи. Затова казвам: попитайте ги дали имат такъв договор. Нека го покажат. 

- Възразявате срещу конкретната сума или изобщо срещу идеята останалите инвеститори да участват в изграждането на инфраструктурата?

- Не възразявам срещу това всички да участваме. Напротив, аз сам предложих да си разделим разходите. Казах: „Нека се съберем всички, да сметнем колко РЗП има всеки и да разделим разходите според това“. Това е най-честното и най-правилното. Всички ще ползваме съоръжението. То не е само за нашите сгради. Има много строители в района, има още сгради, които предстои да бъдат построени. Нека да се знае кой колко ще използва, каква е общата стойност и всеки да си плати дела. Аз съм готов да платя. Нямам проблем с това. Но не мога да приема да ми кажат: „Ти дължиш 800 хиляди лева“, без да ми покажат сметка. Дайте ми документите. Покажете ми действителните разходи. 

- Какво знаете за първоначалната договорка кой да изгради помпено-тласкателната станция? Имало ли е ангажимент от ваша страна да заплатите предварително определена сума?

– Не. С нас няма такава договорка. Нямаме договор, че трябва да платим определена сума на „Азимут“ за изграждането на станцията. Още отначало се знаеше, че те ще изграждат това съоръжение. Така беше представено, заради това на тях им позволиха строителство с по-висок кинт. Но изобщо не е ставало ясно, че след това трябва да им платим 800 хиляди лева. Ако имахме такава уговорка, щях да я изпълня. Аз си държа на думата. Ако съм поел ангажимент да платя нещо, ще отида и ще го платя. Но не мога да платя пари по договорка, каквато не е съществувала. Затова и на срещата поставих въпроса как са изчислили сумата. Ако тя е основана на реални разходи и на справедливо разпределение, нека го покажат. Тогава можем да разговаряме.

- А какъв е най-справедливият вариант, според вас?

- Да се покажат фактурите за изграждането на съоръжението и сумата да се раздели „Азимут“ в съотвествие с РЗП-то. Както казах - имаме много различни обеми. Те ще имат много повече сгради и много повече разгъната застроена площ. Ние сме с три сгради, за които се води този разговор. Освен това в района има и други строителни компании с техни проекти. Не може да се гледа само нашето участие. Трябва да се вземат предвид всички, които ще използват съоръжението. Аз затова предлагам обща среща. Да седнем всички инвеститори, да си кажем точно колко ще строи всеки, да видим реалната цена на станцията и да разделим парите. Няма нищо сложно, ако има желание.

- Имате ли съмнения, че въвеждането на станцията в експлоатация се забавя умишлено?

- Да, аз имам такива съмнения. Станцията е готова, но все още не е въведена в експлоатация. Според мен забавянето се използва като натиск върху строителите, защото всички знаем, че без това съоръжение не можем да приключим присъединяването на сградите. От нас са поискани 800 хиляди лева за три сгради. Ако подобни суми се искат и от останалите, става въпрос за много пари. Затова искам да видя истинската стойност на съоръжението и каква е причината то още да не работи. Не съм съгласен да плащам само защото съм поставен в ситуация, в която сградите ни чакат. Искам ясни условия, документи и срокове.

- Възможно ли е при тези отношения да се постигне споразумение? Готов ли сте на нов разговор с „Азимут“?

- Аз съм готов на диалог. Нека се съберем всички строители в района. Това казвам от самото начало. Да се съберем, да извадим документите за реалната стойност на съоръжението и да сметнем кой колко трябва да плати според разгънатата застроена площ на проектите си. Готов съм да участвам.  

- Какво е състоянието на вашите сгради в момента? Собствениците на апартаменти искат да знаят кога ще могат да се нанесат.

- Сградите ни са готови. Много хубави сгради сме направили, с много скъпо изпълнение. Вложили сме сериозни средства. Вътре сме използвали гранит, венециански мазилки по общите части и коридорите, стъклени парапети. Дограмата е с немски профили, купувани от Германия. По фасадата има HPL панели и венецианска мазилка. Мога да ви заведа в сградата и да видите какво сме направили. Държим на качеството и сме вложили много пари във всеки детайл. Аз твърдя, че нашата сграда е сред най-скъпо изпълнените в района. Не сме пестили от материалите. Искам хората да видят резултата, защото сме работили много по тези обекти. Разбирам собствениците, които чакат. Те искат да получат жилищата си, да започнат ремонти и да се нанесат. Но въпреки че сградите са готови, не можем да приключим необходимите процедури, докато не се реши въпросът с канализационното присъединяване.

- Можете ли да посочите поне ориентировъчен срок кога сградите ще получат разрешение за ползване?

- Не мога да посоча срок. Това трябва да го кажат от „Азимут“. Очакваме помпено-тласкателната станция да бъде въведена в експлоатация и след това да бъде дарена на Община Бургас. Когато приключат тези процедури и бъде уредена работата ѝ с ВиК, тогава ще можем и ние да се присъединим по съответния ред. Аз не мога да обещая на хората дата, която не зависи от мен. От „Азимут“ зависи кога ще приключат процедурите за самото съоръжение. Когато то бъде въведено в експлоатация и предадено, ще можем да продължим с присъединяването. Това чакаме.

- Ако трябва да формулирате едно конкретно предложение към „Азимут“ , какво би било то?

- Предлагам да седнем всички инвеститори на една маса. Всички, които имаме сгради в района и ще използваме помпено-тласкателната станция. Да се представят реални документи за това колко струва тя. Да видим точно какви са разходите. Не може да се говори за милиони без документи и без сметка. След това да изчислим общата разгъната застроена площ и всеки да участва според своя дял. Така ще е справедливо. Аз съм готов да платя това, което действително се пада на „Лего груп 5“. Готов съм отново да разговаряме. Но искам прозрачност. Няма да се съглася да ни определят суми едностранно. Трябва да знаем какво плащаме, защо го плащаме и какво ще получим срещу тези пари. Това е моето предложение. Нека всички да седнем, да направим сметката и да решим проблема, защото в крайна сметка съоръжението е необходимо на всички ни.