България купува още 5 германски ПВО комплекса за близо 1 млрд. евро
България ще придобие още пет германски зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM, след като Народното събрание одобри на 15 октомври инвестиционния проект за разширяване на противовъздушната отбрана. Решението получи подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на „Възраждане“, чиито депутати гласуваха против, съобщиха БТА и БНР. Общата стойност на двата етапа достига 1 106 466 933 евро, като финансирането е предвидено по европейския инструмент SAFE. Новите системи ще допълнят вече договорения през първия етап комплекс и така проектът ще обхваща общо шест комплекса.
Покупката включва не само пускови установки, а оборудвани зенитно-ракетни комплекси, управляеми ракети, гаранционно обслужване и първоначална логистична поддръжка. Предвидени са също инфраструктурни дейности за експлоатацията, съхранението и техническото обслужване на въоръжението. Актуализацията на първия договор заменя предвиден мултисензорен тракер с друго оборудване и съкращава сроковете за доставка. След корекцията стойността на този етап намалява от 182 114 311 на 180 605 928 евро.
Правителството вече одобри проекта на програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия. На 14 октомври Министерският съвет упълномощи военния министър да го подпише след парламентарното одобрение, като документът подлежи на последваща ратификация. Реализирането на проекта изисква и изменение на договора с германския производител Diehl Defence. Включването на допълнителните системи е насочено към увеличаване на способностите на Военновъздушните сили да противодействат на заплахи от въздуха.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов защити необходимостта от инвестицията с променената обстановка за сигурност в Европа. Той подчерта, че противовъздушната защита не трябва да се основава само на бойната авиация, а се нуждае и от наземни ракетни системи. Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС обърна внимание на продължителните процедури при придобиването на съвременно въоръжение, които преминават през мандатите на няколко правителства. От своя страна Димо Дренчев от „Възраждане“ поиска по-ясни отговори за финансовите параметри, начина на плащане и очакваните срокове за доставка.
Дебатът засегна и необходимостта от допълнителна защита срещу безпилотни летателни апарати. Иво Цанев от ДПС настоя да се търси разширяване на покритието на антидрон системите, вместо икономии чрез изключване на отделни модули. Ивайло Мирчев от „Демократична България“ постави акцент върху сигурността в Черно море и поиска по-тясно взаимодействие между България, Турция и Румъния в рамките на НАТО. Той призова и за засилено радиолокационно наблюдение, както и за допълнителни съюзнически способности по черноморското крайбрежие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: След атаките край България армията усилва ПВО и разполага допълнителни системи
Въпросът за защитата от дронове придоби особена актуалност след последните инциденти с кораби край българското Черноморие. На 13 октомври Флагман.бг съобщи за решението на военните да разположат допълнителни безпилотни системи и да засилят противовъздушното наблюдение след атаките край Бяла и Крапец. Военният министър тогава посочи необходимостта от координация с Румъния и Турция, без да обявява задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. В одобрения сега инвестиционен проект е записано и проучване на възможностите за придобиване на безпилотни системи към новите ракетни комплекси.