Йотова от Бургас: България и Румъния искат край на бойните действия в Черно море! (ВИДЕО)

България и Румъния ще настояват Черно море да бъде обсъдено като самостоятелна извънредна точка на предстоящата среща на върха на Европейския съюз. Двете държави подготвят обща позиция с искане за прекратяване на бойните действия и използването на дронове в морския басейн, както и за допълнителна европейска подкрепа при наблюдението и разследването на последните атаки срещу търговски кораби. Това обяви президентът Илияна Йотова пред журналисти в Бургас, непосредствено преди предизборната си среща с граждани в Държавната опера.

Държавният глава съобщи, че днес следобед е разговаряла по телефона с президента на Румъния. Двамата са се договорили да действат съвместно, като външните министерства вече работят по общ документ, който да бъде представен на европейско ниво.

„Това, което се уточнихме, е действително от името на двете страни, членове на Европейския съюз, да има извънредна точка на заседанието на върха, която да бъде само за Черно море“, заяви Йотова.

Първоначалният замисъл е бил въпросите за сигурността в Черно море да бъдат разгледани като част от по-общата дискусия за войната в Украйна. След поредицата от инциденти с кораби обаче София и Букурещ настояват темата да получи самостоятелно внимание.

Илияна Йотова: Няма доказателства кой атакува корабите в Черно море, няма да обвиняваме никого прибързано

По думите на президента подготвяният българо-румънски текст ще бъде структуриран в две основни части. Първата ще представи фактите за инцидентите и нарастващите заплахи за безопасността на корабоплаването. Втората ще очертае конкретната помощ, която двете страни очакват от Европейския съюз.

Сред приоритетите е засилването на наблюдението в Черно море, където вече имаше инциденти не само в българската, но и в румънската и турската морска зона.

Особено важна е и техническата подкрепа за разследването на атакуваните и потънали плавателни съдове. Йотова посочи, че България продължава да разчита на специализирана апаратура от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA).

„Ние продължаваме да смятаме, че можем да получим съответната апаратура от ЕМСА, за да може да се направи наистина едно много сериозно разследване за потъналия кораб от първите инциденти, както, впрочем, ако успеем, и за втория, който стана преди два дни“, каза държавният глава.

Получаването на подобна техника би позволило по-задълбочено обследване и събиране на данни за обстоятелствата около морските инциденти. Към момента произходът на атаките не е окончателно установен с публично оповестени доказателства.

Президентът коментира и предложението на Франция за мораториум върху ударите в Черно море. Тя потвърди, че България и Румъния ще защитават сходна позиция.

„Това ще бъде и позицията на Румъния, и на България. Основното ни искане е за спирането на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море“, заяви категорично Йотова.

По думите ѝ инициативата вече получава подкрепа от други европейски партньори, като тя изрази очакване, че може да се стигне до общо решение на Европейския съюз. На този етап обаче такова решение все още не е взето.

България търси активно и съдействието на Турция. Йотова съобщи, че вчера е бил проведен разговор и по линия на Министерството на външните работи.

„Ние искаме Турция да бъде част от тази инициатива, за да може чрез техните дипломатически канали по друг начин да се въздейства“, обясни тя.

Така София разчита не само на европейските институции, но и на възможностите за диалог, които Анкара поддържа с останалите държави в Черноморския регион.

Илияна Йотова посочи, че най-добрият вариант би бил организирането на международна среща, посветена на сигурността в Черно море, с участието на всички черноморски държави, включително Русия и Украйна.

Според нея подобен формат няма да бъде лесен за реализиране и ще изисква продължителна дипломатическа работа на различни равнища.

„Но няма как да се реши безопасността в Черно море без участието на двете държави. Това е ясно като бял ден“, подчерта президентът, визирайки Русия и Украйна.

Йотова предупреди, че постигането на международно споразумение няма как да стане с един-единствен разговор. Ще бъдат необходими технически срещи, експертни консултации и координация между различните институции.

„Това е процес, колеги. Той ще продължи дълго, той ще се води на различни нива“, обясни тя и настоя, че въпреки трудностите дипломатическите усилия трябва да продължат.

Един от най-важните акценти в изявлението на Йотова беше пряката опасност за хората по българското Черноморие. Президентът предупреди, че последиците от инцидентите не се ограничават само до търговското корабоплаване.

Тя насочи вниманието към рибарите и обикновените граждани, които могат да попаднат на опасни плаващи предмети и останки в морето.

„Помислете си само, защото сме на бургаска територия, каква заплаха може да бъде за нашите рибари, каква заплаха може да бъде за обикновените хора“, заяви Йотова.

По думите ѝ вече се разработва и национален подход за по-добро информиране на населението при подобни рискове. Сред обсъжданите варианти е използването на системата за ранно предупреждение BG-ALERT.

„Впрочем, се помисли за начини да се включва и системата BG-ALERT, когато се наблюдават такива остатъци в Черно море, защото, знаете, сега особено е и риболовен сезон и трябва да предпазим хората на всяка цена“, каза президентът.

Предложението все още е в процес на обсъждане и не означава, че вече е въведен нов ред за изпращане на предупреждения чрез BG-ALERT.

Преди изявлението си пред журналистите Йотова е посетила Черноморския граничен координационен и информационен център в Бургас, където е разговаряла подробно с представители на службите.

„Много дълго говорихме, срещата ни продължи някъде около два часа, защото има неща, които можеха да станат по-добре“, разказа тя.

Президентът предложи центърът да бъде разширен чрез включване на представители на местната власт, областния управител, териториалните структури на министерствата и Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Целта е при следващ инцидент информацията да се събира и координира по-бързо още на местно ниво, преди да бъде предадена към националните институции.

„Защото ние сме изправени в ситуация, в която нямаме право на грешка“, подчерта Йотова.