Как Португалия, Нидерландия и Британия загубиха контрола над Ормуз и Баб ел Мандеб

Ормуз и Баб ел Мандеб отново се превърнаха в едни от най-оспорваните морски коридори в света, но битката за тях не започва с днешното противопоставяне между САЩ и Иран. В продължение на векове Португалия, Нидерландия и Великобритания се опитват да контролират корабоплаването, пристанищата и търговските приходи в района. Всяка от тези сили постига значително влияние, но с времето го губи заради военни поражения, икономически промени и съпротивата на местните владетели. Историята на двата протока е проследена в анализ на The Conversation, представен от NOVA.

Още преди появата на европейските колониални флотове Китай демонстрира морска мощ в Индийския океан. През 1405 година адмирал Джън Хъ предприема първата от седемте си експедиции, а около 1414 година достига град Ормуз. Китайските кораби посещават и Аден в Йемен, като установяват търговски и дипломатически контакти с местните центрове. За разлика от европейските империи през следващите столетия, династията Мин не изгражда колониална система за управление на тези морски проходи.

През XVI век Португалия променя правилата, като налага военната сила като инструмент за контрол върху морската търговия. През 1513 година португалският военачалник Афонсу де Албукерки атакува Аден, но не успява да превземе града и да установи контрол над южния вход на Червено море. Две години по-късно завладява Ормуз, който има стратегическо положение при входа на Персийския залив. Португалците въвеждат система от платени морски разрешителни, известни като „картаз“, чрез която се опитват да облагат и контролират преминаващите търговци.

Сделката за Ормуз се пропука: Оман отложи срещата с Иран и страните от Залива

Португалското господство постепенно отслабва под натиска на регионални сили и европейски конкуренти. В началото на XVII век Нидерландската източноиндийска компания разширява присъствието си в Арабско море и установява търговски позиции в пристанището Моха, в днешен Йемен. След изтласкването на португалците от Ормуз нидерландците получават търговски привилегии през 1623 година и се конкурират с британците в Бандар Абас. Вместо да разчитат само на завладяване на пристанища, те натрупват влияние чрез търговията с кафе и прехвърлянето на производството му към остров Ява.

През XIX век Великобритания установява далеч по-трайно присъствие около Баб ел Мандеб. Британските сили превземат Аден през 1839 година и чрез договорености с местни владетели разширяват влиянието си върху южния вход на Червено море. След откриването на Суецкия канал през 1869 година този маршрут става изключително важен за връзката между Европа и Британска Индия. Военноморските бази, въглищните станции и телеграфните линии превръщат района в опорна точка на британската имперска система.

Нов удар по световната търговия? Баб ел Мандеб влиза в епицентъра на войната с Иран

След Втората световна война европейското влияние постепенно отстъпва, а Съединените щати се превръщат в основен външен фактор за сигурността на Персийския залив. Вашингтон изгражда военно присъствие и партньорства с държавите от региона, като защитата на морските пътища става важна част от американската стратегия. През 1980 година президентът Джими Картър обявява, че опит за установяване на съветски контрол над Залива ще бъде разглеждан като заплаха за жизненоважните интереси на САЩ. Тази позиция показва колко голямо значение вече имат енергийните доставки и свободното преминаване на корабите.

Днес Ормуз е основният изход на Персийския залив към Индийския океан, а Баб ел Мандеб свързва Червено море с Аденския залив. Военните действия около Иран и атаките на хутите срещу корабоплаването поставят под натиск и двата коридора, съобщава The Conversation. Влиянието на хутите върху йеменското крайбрежие им позволява да застрашават движението през Баб ел Мандеб, докато бъдещият режим на Ормуз остава предмет на остро международно противопоставяне. Проблемите в тези два протока засягат както доставките на петрол и газ, така и търговските маршрути между Азия, Европа и Африка.