Наричали го Малката Лили
Георги Христов направи любопитно признание за детството си - още преди да навлезе в пубертета, околните го наричали „малката Лили“ заради необикновения му глас и начина, по който изпълнявал песните на голямата Лили Иванова. Един от най-обичаните български певци разказа за първите си стъпки на сцената, хората, които са му помогнали да пробие, и творческото вдъхновение, което го е връхлетяло след цели 31 години чакане. В откровен разговор в предаването „На фокус“ по NOVA той призна, че никога не е приемал музиката просто като професия, а като най-голямото удоволствие в живота си. И въпреки четирите десетилетия на сцена остава категоричен, че дължи всичко единствено на своята публика.
Певецът се върна към годините, когато още като петгодишно момче започнал да проявява необикновени музикални заложби. Първа ги забелязала неговата леля, а в дома му звучали песните на най-големите имена в българската естрада. Именно тогава се появил и прякорът „малката Лили“, който днес Христов си спомня с усмивка. Гласът му преди пубертета впечатлявал околните с височината и изразителността си, а любовта към музиката постепенно се превърнала в път, от който никога не се отклонил.
„Първият ми досег с българската музика бяха песните на Емил Димитров, Лили Иванова и Йорданка Христова. Винаги съм имал страхотен респект към всички колеги преди мен, защото, ако аз не ги уважавам тях, няма да уважавам себе си. Учил съм се от тях, попивал съм най-добрия им опит и са ми давали много емоция да намирам верния път“, сподели изпълнителят. Той подчерта, че уважението към по-възрастните поколения музиканти е било определящо за собственото му развитие и за отношението му към сцената.
След завършването на училище Георги Христов кандидатствал в Консерваторията и бил приет още от първия опит. По пътя към професионалната сцена срещнал две жени, които оставили трайна следа в живота му - композиторките Мария Нейкова и Зорница Попова. И двете го подкрепили в началото на кариерата му, без да очакват нищо в замяна, и му помогнали да намери своя собствен музикален облик.
„Имах щастието да срещна жени като Мария Нейкова и Зорница Попова, които първи ми подадоха ръка съвсем безкористно. Стояха плътно до мен и ме напътстваха накъде трябва да вървя“, разказа певецът. По думите му тази подкрепа се оказала безценна в годините, когато младите изпълнители трябвало да доказват не само гласа, но и характера си.
Днес, след 40 години на сцената, Христов не крие, че отношението му към професията не се е променило. Той е убеден, че любовта на хората не е даденост и всеки артист трябва да я заслужава отново при всяка своя поява пред тях. Именно затова не приема компромиси с изпълненията и смята, че публиката има право да получава пълното отдаване на човека, застанал пред нея.
„Обичам работата си, тя за мен не е работа, а е най-върховното удоволствие. Публиката заслужава пълното отдаване, защото тя е тази, която ме е направила и тя може да ме срине. Аз съм длъжен само на публиката и на никой друг“, категоричен бе Георги Христов. Той допълни, че почитателите му никога не са го предавали, но и самият той не е предавал тяхното доверие.
Най-голямата изненада в разговора обаче се оказа признанието за песен, която е чакала повече от три десетилетия, преди да получи своята мелодия. Още през 1995 година певецът написал стихотворение за албума си „Майчица“, но тогава така и не успял да намери музикалната форма, която да отговаря на неговите думи. Текстът останал без завършена песен цели 31 години, докато едва миналата седмица вдъхновението не дошло и композицията не се родила само за няколко дни.
„Написах едно стихотворение за моя албум „Майчица“ през 1995 г., а песента се роди миналата седмица. За мен е важно един текст да бъде облечен 100% в музиката, тогава се получава истинската симбиоза. Тази симбиоза се получи за една седмица, а чаках 31 години“, разказа Христов. Той обясни, че няма определен час или специален ритуал, в който създава песни, защото музикалното вдъхновение не се подчинява на календар или предварителен план.
Новата композиция ще прозвучи за първи път на предстоящ негов концерт, когато публиката ще чуе резултата от това необичайно дълго творческо чакане. Певецът не разкри повече подробности за звученето ѝ, но даде да се разбере, че за него най-важното е музиката и текстът да се превърнат в едно цяло, без да се правят компромиси с емоцията.
Разговорът засегна и друга съкровена подробност от живота на Георги Христов - спомена за неговата майка. Той продължава да пази едно празно място на първия ред по време на концертите си, посветено на жената, която завинаги остава част от най-важните му сценични моменти. Така дори след десетилетия аплодисменти певецът не забравя хората, които са били до него, преди името му да се превърне в едно от най-разпознаваемите в българската музика.
ВИЖТЕ РАЗГОВОРА: Георги Христов пред „На фокус“ по NOVA