Удар по бързите кредити: Договорът може да падне, ако кредиторът не провери реално клиента

Нови сериозни ограничения за компаниите за бързи кредити и останалите кредитори подготвя „Прогресивна България“ между първо и второ четене на Закона за потребителския кредит. Сред най-тежките предложения е договорът да бъде обявяван за нищожен, ако кредиторът е направил само формална или привидна оценка на платежоспособността на клиента. В такъв случай длъжникът ще връща единствено главницата, без лихви и наказателни такси.

Предложенията обяви председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов. По думите му управляващите преследват две основни цели - секторът да бъде изсветлен и потребителите да бъдат по-добре защитени от практики, които през последните години многократно са били атакувани и от Комисията за защита на потребителите.

Новите правила за кредитите минаха на първо четене: 14 дни за отказ без неустойка

Законът вече мина на първо четене на 23 септември. Той обхваща много повече от класическите бързи кредити - в него попадат потребителски заеми до 100 хил. евро, онлайн кредитиране, схеми „купи сега, плати по-късно“ и други форми на финансиране. Именно затова Проданов предупреди, че понятието „потребителски кредит“ не трябва да се свежда само до фирмите за малки и скъпи заеми.

Една от най-важните промени засяга оценката на кредитоспособността. И сега кредиторите имат задължение да проверяват дали човекът може да обслужва заема, но според Проданов санкцията при формално изпълнение не е достатъчно силна. Затова управляващите предлагат проверката да стане реално императивно задължение, а при фиктивна оценка договорът да може да бъде обявен за нищожен.

На практика това би означавало тежък финансов риск за кредитора. Ако съдът установи, че заемът е отпуснат без реална преценка на доходите, задълженията и способността на клиента да плаща, фирмата може да загуби правото си върху лихвите, неустойките и допълнителните такси.

Тази идея стъпва върху реален проблем. КЗП вече е проверявала всички небанкови финансови институции и е установила широк спектър от неравноправни клаузи - такси за приоритетно разглеждане, администриране, оценка на риска, високи санкции при просрочие и условия за предсрочна изискуемост при дребни нарушения.

Нови правила за бързите кредити: Забраняват непоисканите кредитни карти

Втората голяма промяна е свързана с КЗП. „Прогресивна България“ предлага всеки съд, който обяви за нищожна клауза или установи нелоялна практика по кредитен договор, да изпраща решението на Комисията за защита на потребителите. Там ще се създаде публичен регистър на неравноправните клаузи.

Идеята е един и същ порочен модел да не се води отново и отново по отделни дела. Ако вече има съдебно решение срещу определена договорна практика, КЗП ще разполага с база, чрез която да следи дали тя се повтаря и при други клиенти.

Още по-сериозна е връзката с БНБ. Небанковите финансови институции не работят под банков лицензионен режим, а се вписват в специален регистър на централната банка. БНБ изрично посочва, че към тези дружества се прилага регистрационен режим по чл. 3а от Закона за кредитните институции.

Проданов предлага при три или повече системни нарушения КЗП да бъде длъжна да изпрати уведомление до БНБ с искане за заличаване на нарушителя от регистъра. Централната банка от своя страна ще трябва да отговори в определен срок какви действия е предприела.

Това е една от най-силните мерки в пакета, защото на практика поставя под риск самата възможност на дадена небанкова компания да продължи дейността си, ако системно нарушава закона. Досега голяма част от контрола се изчерпваше с отделни санкции и съдебни дела, без автоматична връзка между решенията на КЗП и регистрацията в БНБ.

Новите текстове засягат и предсрочната изискуемост. Управляващите искат кредитът да не може да бъде обявяван за предсрочно изискуем при едно дребно забавяне. Предлагат се два задължителни критерия - поне две просрочени месечни вноски и 30-дневно предварително уведомление.

Този проблем също не е теоретичен. КЗП вече е установявала клаузи, при които кредитори са си запазвали право да поискат цялата остатъчна сума дори при сравнително малки нарушения от страна на клиента.

От „Прогресивна България“ искат и изрично да се върне правилото, че лихвата при забава не може да надвишава законната лихва. Това би ограничило възможността просрочен заем да се оскъпява чрез допълнителни наказателни механизми, които бързо превръщат малък кредит в значително по-голямо задължение.

Пакетът предвижда и забрана за такси, които представляват част от нормалната дейност по отпускането и обслужването на кредита. С други думи, кредиторът няма да може да отделя като самостоятелно платени услуги действия, които по същество са задължителна част от собствената му работа.

И тук КЗП вече има натрупана практика. Комисията е установявала както при небанкови дружества, така и при банки непрозрачни такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването, администрирането и управлението на кредита.

Законът, приет на първо четене, и без това затяга редица правила. Той запазва 14-дневното право на отказ без неустойка, забранява непоискани кредитни карти и едностранно увеличение на лимита, а при малките бързи заеми поставя тавани върху общото оскъпяване. Именно тези текстове сега ще бъдат допълвани между първо и второ четене.

Приетите на първо четене промени вече ограничават най-скъпите малки заеми

Най-съществената промяна в новите предложения е, че контролът вече няма да се изчерпва само с глоба. Ако кредиторът не провери реално клиента - договорът може да загуби част от финансовия си ефект. Ако системно нарушава закона - КЗП може да задейства процедура пред БНБ. Ако начислява скрити или присъщи такси - те ще бъдат забранени.

За потребителя това означава по-силна защита срещу една от най-опасните практики на пазара - отпускане на заем на човек, за когото още в началото е ясно, че трудно ще го обслужва, последвано от лихви, неустойки и нов кредит за покриване на стария. Именно тази дългова спирала управляващите твърдят, че искат да прекъснат.

Предложенията все още не са окончателен закон. Те предстои да бъдат внесени между първо и второ четене, след което ще минат през комисии и пленарната зала. Едва след окончателното гласуване ще стане ясно кои от най-тежките мерки ще останат в текста и кога ще влязат в сила.