Путин спря надеждите за бърз мир: Москва отлага преговорите, докато войната продължава

Новият американски опит за мир в Украйна се сблъска още в първия ден с познатата пречка - Владимир Путин не отстъпва от основните руски условия и Москва вече не обещава бързо връщане към преки преговори. Докато представители на САЩ, Украйна и Европа заседаваха в Маями и търсеха общо предложение за спиране на войната, руският президент разговаряше по телефона с Доналд Тръмп и даде сигнал, че Кремъл няма намерение да бъде притискан от дипломатическия график на Вашингтон.

След разговора външнополитическият съветник на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че според Путин Киев е „осуетил възможността за незабавно възобновяване на преговорния процес“. Москва сочи като причина украинските атаки с дронове срещу руската столица, други градове и избирателни секции по време на парламентарните избори през септември. Това е позицията на руската страна и не представлява независимо установена причина за провала на дипломатическия процес.

„Сега трябва да обмислим кога тези преговори биха могли да бъдат възобновени“, предаде Ушаков думите на руския президент. Най-важното тук е не какво каза Кремъл, а какво не каза - няма дата, няма ангажимент за нов тристранен формат и няма индикация, че Москва смекчава позицията си по териториите или останалите основни условия.

Уиткоф и Къшнър в нова мисия: САЩ търсят формула за край на войната в Украйна

Именно тук трябва да се направи важна корекция спрямо част от публикациите, които вече обявиха, че Путин е поискал „капитулацията на Киев“. В официално предадените думи на Ушаков такава формулировка няма. Кремъл не използва думата „капитулация“ в съобщението за разговора с Тръмп.

Политическият смисъл на руските искания обаче остава максималистки. Москва продължава да настоява за контрол над целия Донбас, включително територии, които руската армия не владее, както и за ограничения върху бъдещата архитектура за сигурност на Украйна. Киев отхвърля предаването на оставащите под негов контрол територии и предупреждава, че това би било равносилно на принудително отстъпление под военен натиск.

Три часа при Путин, но без сделка: Донбас пак блокира плана на Тръмп

Това е и истинското ядро на сегашната криза в преговорите. Русия не е обявила, че никога повече няма да преговаря. Напротив, Ушаков оставя вратата отворена. Но Москва иска сама да определя момента, в който разговорите да бъдат възобновени, докато военните действия продължават.

За Киев това е опасна ситуация. Всеки месец без споразумение означава нови удари по енергийната инфраструктура, още разрушения и още натиск върху фронта. За Москва времето също има цена, но Кремъл очевидно продължава да смята, че бойното поле може да подобри позициите му преди следващата истинска сделка.

Точно на този фон в Маями се събра необичайно широк дипломатически формат. От американска страна участват специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Украинската делегация включва началника на президентската администрация Кирило Буданов, Рустем Умеров, Давид Арахамия и други висши представители. Поканени са съветници от Великобритания, Франция и Германия, представители на НАТО и Европейската комисия.

Разговорите продължиха около шест часа. Първоначално срещата беше планирана като двудневна, но към събота не беше обявена нова сесия. Стив Уиткоф определи дискусиите като „конструктивни“, без да съобщи конкретен пробив или договорено примирие.

На масата са били краткосрочни мерки за зимата, енергийната устойчивост на Украйна, износът на зърно, гаранции за сигурност и по-дългосрочен модел, който да предотврати нов конфликт след евентуален мир. Обсъждани са и възстановяването на Украйна, икономически план за страната и европейската ѝ перспектива.

Това показва, че американската стратегия вече не търси само прекратяване на огъня. Вашингтон опитва да построи цял пакет - сигурност, икономика, възстановяване, енергетика и територии. Проблемът е, че подобен пакет има смисъл само ако Москва прояви готовност да отстъпи поне по част от основните си искания.

Засега такъв сигнал няма. Само преди месец при срещата си с Уиткоф и Къшнър Путин отново е заявил увереност, че Русия може да постигне военните си цели. Кремъл продължава да говори за премахване на „първопричините“ за войната - формулировка, която включва статута на окупираните територии, бъдещето на НАТО в Украйна и ограничения върху украинската военна политика.

Зеленски и Тръмп с нов опит за примирие: Киев предлага енергийна деескалация

Киев от своя страна показва готовност за частични компромиси, но не и за териториална капитулация. Зеленски вече предложи взаимно спиране на ударите по енергийна инфраструктура и е готов да обсъжда временно въздържане от атаки срещу Москва, ако Русия направи същото спрямо Киев.

Преди месец Украйна дори предложи временно прекратяване на ударите по руската столица като мярка за доверие. Русия тогава също даде сигнали за ограничена дипломатическа активност, но разговорите не доведоха до траен механизъм.

В петък всичко това беше засенчено от една напълно различна сделка - дизела. След телефонния разговор с Путин Тръмп обяви, че Русия ще пусне незабавно над 300 хил. тона дизелово гориво на американския и световния пазар, последвани от още количества. Американското финансово министерство издаде временен лиценз, който позволява определени сделки с руски дизел.

Тръмп отвори вратата за руския дизел след сделка с Путин

Това превърна деня в дипломатически парадокс. В Маями САЩ обсъждат с Украйна и Европа как да натиснат Русия към мир. Почти едновременно Тръмп дава на Москва ограничен нов канал за приходи от енергийния сектор, за да свали цената на дизела в Америка.

За Зеленски тази комбинация е неприемлива. Той нарече решението „подарък“ за Путин и предупреди, че парите от нефтопродуктите могат да се върнат на фронта под формата на още оръжие и удари. Украинският президент стигна дотам да заяви, че украинската делегация се чувства използвана, докато САЩ водят паралелни разговори с Москва.

Зеленски избухна след сделката Тръмп-Путин: Това е подарък за Кремъл, не път към мир

От гледна точка на Тръмп логиката е различна. Американската администрация иска едновременно да свали цените на горивата преди междинните избори и да запази отворен канал към Путин. Това е класическата му транзакционна дипломация - икономически сделки се използват като инструмент за политическо влияние.

Но точно тук възниква големият въпрос: ако Москва получава икономическо облекчение, без да обяви конкретна военна отстъпка, какъв е стимулът ѝ да бърза към мир? Засега няма публично договорено спиране на огъня, няма график за тристранна среща и няма смекчаване на руските териториални искания.

Съединените щати все още се надяват новото предложение да бъде изчистено през следващите седмици и след това да бъде представено на Русия. Целта е да се постигне поне частичен напредък преди зимата, когато ударите по енергийната инфраструктура могат отново да се превърнат в основно оръжие.

Държавният секретар Марко Рубио вече определи войната като „опасен застой“ и предупреди, че подобни конфликти обикновено приключват или с договореност, или с нова ескалация. Вашингтон твърди, че не вижда чисто военно решение и ще продължи да търси дипломатически изход.

Москва обаче сякаш няма същото чувство за спешност. Съобщението на Ушаков не е окончателно затваряне на вратата, но е достатъчно ясно - Кремъл ще решава кога да се върне към преговорите, а дотогава бойните действия продължават.

Затова заглавието „Путин чака капитулацията на Киев“ е ефектно, но прекалено категорично спрямо наличните факти. По-точният и не по-малко тревожен извод е, че Русия продължава да държи на условия, които Киев смята за неприемливи, и не вижда причина да спира войната само защото Вашингтон и Европа искат сделка преди зимата.

След шест часа разговори в Маями Западът има още идеи, но няма мир. Русия има дизелова сделка със САЩ, но не и договорен график за преговори. А Украйна остава между две реалности - дипломатическа маса, на която всички говорят за деескалация, и фронт, на който засега никой не е натиснал спирачката.