Мляко за 1,80 евро у нас, пица за 10: Българите започнаха „бойкот на наглите“ заради цените

Мляко за 1,70-1,80 евро в България срещу около 1 евро в Португалия, Испания и Гърция. Пица за над 10 евро в квартално заведение у нас срещу 5-6 евро в Торино. Подобни сравнения вече заливат социалните мрежи и превърнаха недоволството от цените в организирана потребителска акция.

Над 50 хил. души са се присъединили към Facebook групата „Бойкот на наглите и цени за пример“, създадена от Пламен Пенков и негови съмишленици. Идеята е проста - хората публикуват касови бележки, снимки на етикети и сравнения с други европейски държави, а търговците, които според потребителите държат разумни цени, попадат в специална карта с „цени за пример“.

„В един момент видяхме, че някои цени се качват двойно или тройно, което не отговаря на никаква икономическа логика“, заяви Пенков пред NOVA. Според него единственият реален натиск върху прекалено скъпа стока или услуга е клиентът просто да спре да я купува.

Точно оттук идва и думата „бойкот“. Не става дума за административно определяне на цените, а за отказ на потребителите да приемат всяка оферта само защото е поставена на рафта или в менюто. В групата съветът често е елементарен - ако кафето е прекалено скъпо, правиш го вкъщи; ако конкретен магазин е вдигнал цената рязко, търсиш алтернатива.

Мляко и брашно у нас сред най-скъпите в сравнение с редица европейски държави

Примерът с прясното мляко не е измислен. Още в началото на 2026 г. сравнение на КНСБ показа, че литър прясно мляко в България може да струва повече, отколкото в редица по-богати европейски страни. Данни на САПИ от февруари пък поставяха средната цена на прясното краве мляко в бутилка около 1,80 евро за литър, а в тетрапак - около 1,70 евро.

Това прави сравнението на Пенков напълно възможно на ниво конкретен продукт. То обаче не означава автоматично, че цялата хранителна кошница в България е по-скъпа от тази в Португалия или Италия.

Последните съпоставими данни на Eurostat за 2025 г. показват нещо много интересно. Общото ценово равнище в България е едва 63% от средното за ЕС - най-ниското в Съюза. Но при храните разликата почти изчезва. Ценовото равнище на храните и безалкохолните напитки у нас вече е 93 при 100 средно за ЕС.

Португалия е на 102, Италия на 101, Испания на 95, а България на 93. Тоест като цяло храната у нас още е малко по-евтина, но не и спрямо доходите ни, а при отделни продукти България действително може да бъде по-скъпа. Именно там възниква усещането, че нещо в сметката не излиза.

Храната „изяжда“ близо една трета от доходите на българските семейства

Това е и по-дълбокият проблем. Евростат сравнява цените, но не и усещането за тях спрямо заплатата. България може да е евтина на европейската карта и едновременно с това покупката на храна да тежи много повече на местното домакинство.

КНСБ вече изчисли, че близо 30% от доходите на българските семейства отиват за храна, докато средното ниво за Европейския съюз е около 16%. Така една цена от 1,80 евро за мляко има съвсем различно значение за семейство с български доход и за домакинство в Западна Европа.

Още по-емоционален е спорът около заведенията. Пламен Пенков дава пример с Торино, където според публикации на участници в групата пиците започват от 5-6 евро и обичайно стигат до 8-9. В България, твърди той, дори квартални пицарии вече искат над 10 евро.

Тук обаче трябва да се внимава със сравнението. Една пица от конкретна пицария в Торино и друга в София, Бургас или Пловдив не представляват националните цени. Размерът, продуктите, районът, обслужването и типът на заведението могат да променят сметката драстично.

Пица в центъра на София стигна 13 евро - цена като в Люксембург

Въпреки това сигналите не са единични. Още през май Флагман.бг показа пример за пица за 13 евро в центъра на София, а през февруари касова бележка с цена 35 лева за обикновена пица в Разград предизвика лавина от реакции.

И тук идва вторият парадокс. Eurostat поставя България на последно място в ЕС по общо ценово равнище при ресторантите и хотелите - индекс 55,7 при 100 средно за Съюза. Статистически погледнато, ресторантите у нас продължават да са почти двойно по-евтини от европейската средна стойност.

250 евро във Варна, 150 в Дъблин - Eurostat показа какво реално струват ресторантите у нас

Само че средната стойност прикрива огромни разлики между отделните обекти. Един ресторант може да държи цени далеч под тези в Италия, а друг да продава конкретно ястие на равнище, което клиентът вече сравнява с Милано, Виена или Люксембург. Точно тези крайни примери се разпространяват най-бързо в социалните мрежи.

Затова „бойкотът“ има силен емоционален заряд, но и слабост - касовите бележки не са статистическа извадка. Те показват конкретни случаи, понякога действително фрапиращи, но не могат сами да докажат, че всички магазини или всички ресторанти са „спекуланти“.

От друга страна, официалните данни също не дават основание тревогата да бъде отхвърлена. След въвеждането на еврото ценовият натиск върху храните продължи. Само в началото на септември Държавната комисия по стоковите борси и тържищата отчете седмичен скок от близо 27% при прясното мляко на едро - до около 1,46 евро за литър.

Доматите скочиха с 27,55%, прясното мляко с близо 27% за седмица

В Бургас също има множество примери за силно разминаване при един и същ продукт. Флагман.бг показа как идентичен спрей се продава между 2,30 и 5,50 евро според магазина, докато други търговци използват кръгли евроцени след края на задължителното двойно обозначаване.

Един и същ продукт в Бургас от 2,30 до 5,50 евро: Как цените се закръглят нагоре

Точно тук инициативата на Пенков има най-практичен смисъл. Вместо потребителите само да публикуват снимка на скъпа касова бележка, идеята е да показват и къде същият продукт или услуга се предлага по-евтино. Така натискът се измества от възмущението към реален избор.

Пазарната логика действително работи така. Ако достатъчно хора откажат дадена цена и отидат при конкурент, търговецът трябва или да я намали, или да обясни какво допълнително качество предлага срещу нея. Ако клиентите продължат да плащат, колкото и да се оплакват във Facebook, сигналът към бизнеса е точно обратният - пазарът приема цената.

Това не означава, че всяко поскъпване е спекула. Ресторантьорите от месеци посочват по-високи заплати, продукти, ток, наеми и връщането на 20% ДДС като причина за новите менюта. Бургаският ресторантьор Мартин Пенчев например обяви увеличение до 22%, след като по думите му отделни суровини са поскъпнали с до 40%, а заплатите на екипа са били удвоени.

Бургаски ресторантьор вдигна цените с до 22%: Стискам зъби от година, но вече няма как

Но от другата страна стои потребителят, който не е длъжен да приема всяко бизнес обяснение. Ако суровината поскъпне с 10%, това не означава автоматично, че крайният продукт трябва да поскъпне със същия процент, защото продуктът е само част от неговата себестойност. И обратно - ако заплати, данъци, ток и наеми растат едновременно, една касова бележка сама не е достатъчна, за да докаже прекомерна печалба.

Именно затова най-смисленото сравнение е между сходни продукти и услуги, а не между произволни снимки от различни държави. Ако литър мляко със сходна масленост и качество е системно по-скъп у нас от по-богати страни, въпросът е основателен. Ако една пица в туристически център се сравнява с промоционална маргарита в краен квартал на Торино, изводът вече е по-слаб.

Но големият факт остава. България вече не е толкова евтина при храните, колкото показва общият индекс за цените. Докато потребителската кошница като цяло е 37% под средната за ЕС, храните са само 7% под нея. Това е огромна разлика и обяснява защо българите все по-често гледат цената на млякото, сиренето или хляба в чужбина и питат: как се стигна дотук?

След приемането на еврото този въпрос стана още по-видим. Вече няма нужда човек да умножава и дели валути - 1,80 евро в България и 1 евро в Португалия стоят едно до друго на екрана. Психологическият ефект е огромен, а социалните мрежи превърнаха всяка касова бележка в потенциално европейско сравнение.

„Бойкотът на наглите“ може и да не свали националната инфлация, но показва промяна в поведението на клиентите. Те вече не питат само „колко струва“, а „защо тук струва толкова и колко е другаде“.

И точно това е неудобният въпрос за пазара. Не всяка висока цена е необоснована и не всяко сравнение от Facebook е коректно. Но когато над 50 хил. души започнат системно да снимат, сравняват и насочват останалите към по-евтини конкуренти, цената вече не е само число на етикета. Тя се превръща в репутация.